Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МАЗАЛО В ПАРЛАМЕНТА: Деси Атанасова се гаври с правителството, ген. Атанасов я гони
  • Новини

МАЗАЛО В ПАРЛАМЕНТА: Деси Атанасова се гаври с правителството, ген. Атанасов я гони

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
mazlalaldeisisi.jpg

Преди минути поредното беззаконие и политически произвол на мнозинството в 47-мото НС катастрофира в Конституционния съд.

Така започна изказването си на парламентарната трибуна Десислава Атанасова от ГЕРБ по повод обявяването на назначението на Станислав Тодоров за шеф на КЕВР за противоконституционно.

„Г-жо, това не е процедура, а декларация. Не ме принуждавайте да ви отнема думата“, прекъсна я съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов, който води заседанието.

„Ще си обявя процедурата. Не е декларация. Председателят на КЕВР е противоконституционен. Няма да ви принуждавам да правите нищо, но ще принудя мнозинството по най-бързия начин да вземе проект на решение за смяна на противоконституционния председател на КЕВР“, каза Атанасова.

Докато Атанасова говори, Настимир Ананиев се провикна към председателя да й вземе думата.

„Призовавам за спешно изслушване на министъра на енергетиката, защото ако този който подвиква от втория ред не си дава сметка, че решението на Конституционния съд означава, че всички решения на КЕВР в този състав могат да са оспорвани от всяка заинтересована страна и това означава колапс на българската енергетика, то има хора с разум, които разбират достатъчно от темите законност и Конституция.

Призовавам със силата на вашето мнозинство, ако трябва опозицията ще помогне, да поканим в зала министъра на енергетиката и да намерим спешно решение на рази ситуация.

Призовавам ви да внесете процедура по избор на нов председател на КЕВР, така че да продължи да работи. Очакват ни много тежки месеци и трябва да се вземат адекватни решения“, каза тя.

Атанасова допълни, че „ако вторият ред не разбира и само крещи, то управляващите наистина са тотални аматьори“.

„Г-жо Атанасова, имах търпението да ви изчакам, но нарушихте правилника. Защо не поискахте времето за декларация, а някаква тъпа процедура. По начина на водене имате право, заповядайте“, каза Атанасов на депутатката от ГЕРБ.

„Изказването на г-жа Атанасова беше много важно и нека заедно с вас да обясним на колегите какво се случва. Председателят на КЕВР трябва да освободи кабинета си до края на деня.

Вече го няма. Няма го. Разбирате ли какво става? КЕВР няма председател. Обърнете внимание на залата, че ако искаха да разберат какво е форсмажор, то това е форсмажор. Сега вие трябва да оправите този проблем“, каза още Радослав Чолаков.

Теменужка Петкова поиска думата по начина на водене, но Атанасов я помоли да си седне на мястото.

„Търсите провокация, за да прекратим заседанието“, каза той и я призова да си седне на мястото. След като тя не поиска да се върне на мястото си, председателят на парламента даде 15-минутна почивка.

Депутатите на ГЕРБ и тези на управляващата коалиция се спречкаха в пленарна зала. Напрежението ескалира и парламентарните групи започнаха да си разменят обиди на висок глас.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радослав Цветков е убит
Next: Учените откриха, че бабата по майчина линия е най-важният човек в живота на детето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.