Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иво Сиромахов: Приех поста министър на културата
  • Новини

Иво Сиромахов: Приех поста министър на културата

Иван Димитров Пешев юли 23, 2022
ivaovaisiroa.jpg

Иво Сиромахов с пореден сатиричен пост в социалните мрежи. Той на шега написа,
че е приел поста министър на културата. Във фейсбук страницата си обяви своята
„програма“:

С вълнение ви съобщавам, че днес приех поста министър на културата.

Няколко часа обмислях, претеглях плюсовете и минусите. Проведох напрегнати разговори
с представители на управляващата коалиция, и изразих опасения, че може би не съм
достатъчно подготвен за този пост.

 

Но те ми казаха: Бе кво ти пука, така или иначе по-зле не може да стане.

И вероятно са прави.

Никога не съм бягал от отговорност. Когато има да се свърши нещо, аз отивам и
го свършвам.

Така ще направя и с българската култура.

В никакъв случай не подценявам свършеното от моя предшественик, г-н Наско. Той
е свършил доста работа и аз ще се опитам да награждам върху стореното от него.

Благодаря Ви за свършената работа, г-н Наско.

Ето какво смятам да направя в мандата си като министър:

 

1. ТРАДИЦИИ И ПРИЕМСТВЕНОСТ

За никого не е тайна, че най-силните години на българската култура са били по
времето на Людмила Живкова. Имало е много банкети в творческите съюзи, почивни
станции на писателите, на актьорите, на филмовите дейци, на композиторите, на
художниците и т.н.

Смятам да ги възстановя.

 

2. ТВОРЧЕСКИ ОТЛИЧИЯ

Незабавно ще върна званията заслужил артист, народен артист, заслужил художник,
народен художник, заслужил деятел на културата и т.н.

Това ще издигне българските творци на високо ниво.

Званията ще се дават по заслуги към управляващата коалиция. Заслужили и народни
ще станат всички, които са помагали на управляващите в предизборните кампании
било то с песни, било със скечове, било с интервюта. Първият, който ще бъде удостоен
със званието народен артист, е големият български актьор Асен Блатечки. (Той ще
ми бъде и съветник по въпросите на театъра).

3. ФИНАНСОВА РЕФОРМА – ОБЛЕКЧЕНИЯ И СТИМУЛИ

Ще освободя от данъци бакшишите, които музикантите получават по време на участия.
Това е творчески труд и за него трябва да има данъчни облекчения.

Финансирането от министерството на културата ще мине изцяло на проектен принцип.
Тоест пари от държавата ще получават всички творци, които създават произведения
в подкрепа на властта. Да речем поет, който напише една талантлива, емоционална
поема, посветена на някой министър или депутат, ще може да получи финансиране
от министерството в размер до 10 хиляди лева. Ако художник му нарисува добър портрет
и министърът или депутат е доволен от портрета – министерството ще отпуска до
20 хиляди лева.

По този начин ще се поощрят добрите практики в българската култура.

4. РЪКОВОДЕН ЕКИП

Като свои заместник-министри в екипа си ще привлека професионалисти с доказани
качества в менажирането на културните процеси.

Инж. Митко Димитров ще бъде първи заместник-министър, като същевременно поема
дирекция „Музика и оптимизъм“.

Г-н Вежди Рашидов прие да ръководи банкетната дейност, в тази област той има
огромен опит.

Г-жа Лили Иванова ще оглави дирекция „Памет българска“.

Филмопроизводството ще бъде оглавено от млад специалист с модерно мислене и огромен
опит в продуцирането на филмчета в Youtube. Името му ще Ви съобщя по-късно.

Благодаря на всички, които ме подкрепиха.

Ще се постарая да не ви разочаровам.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пряко от най-натоварения железопътен маршрут Зверино и Елисейна: Влакова катастрофа, ето какво се знае
Next: Такова чудо по морето скоро не е имало

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.