Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Промяната падна в собствен капан: Кабинет в оставка не може да смени Рашков като министър
  • Новини

Промяната падна в собствен капан: Кабинет в оставка не може да смени Рашков като министър

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
rashakkvaovaplknp.jpg

“Продължаваме промяната” попадна в свой юридически капан – Бойко Рашков не може да бъде освободен като министър, за да бъде избран начело на антикорупционната комисия, съобщава “24 часа” като се позовава на юристи.

Причината е, че правителството на Кирил Петков е в оставка и гласуването трябва да е анблок, а не за отделен негов член. Заради същия казус досега не са освободени официално и четиримата министри от “Има такъв народ”, въпреки че партията им и те напуснаха управляващата коалиция.

Така се оказва, че двата ултиматума, които Кирил Петков и Асен Василев поставиха пред Корнелия Нинова и БСП, за да влезе “Промяната” в новото правителство – парламентът първо да гласува техния закон за антикорупционната комисия и да избере точно Бойко Рашков за неин председател, са юридически невъзможно да се случат.

Първо трябва да се гласува нов кабинет и след това депутатите да избират Рашков за отговорник с битката с корупцията.

Трябва да бъде освободено цялото правителство в оставка, а не отделен министър. Парламентът не може да гласува само неговата оставка. Това обясни конституционалистът доц. Наталия Киселова. Не е коректно и редно да се гласува индивидуална оставка на министър, защото тя се поглъща от оставката на цялото правителство.

Но тъй като няма забрана по конституция, може да се приеме, че при условията на смърт е възможно да се пристъпи към гласуването на нов министър, обясни и главен асистент Орлин Колев от Катедрата по конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет.

Получава се параграф 22, защото той не може да си тръгне от министерския пост, дори и да иска, допълни юристът. Според него, ако Рашков бъде избран за шеф на КПКОНПИ по сега действащия закон и в същото време е министър в оставка, той веднага трябва да подаде декларация за несъвместимост.

Чл. 36 казва, че дори лицето да е в несъвместимост, в каквато той ще бъде, ако го изберат и по същото време е министър в оставка, подава декларацията пред органа, който го е избрал – Народното събрание, каза Колев. След това имал едномесечен срок да я отстрани.

Според него “най-чисто” щяло Рашков да не встъпва в новата длъжност и да не получава заплата от КПКОНПИ през този период.

Това, което може да направи, ако бъде избран, е допълнително да си депозира оставката, което ще бъде малко като фишек във въздуха, защото вече е в оставка, обясни Орлин Колев. Но ако мине едномесечният срок и той продължава да е министър в оставка и шеф на КПКОНПИ, трябва да напусне комисията.

Паралелно с този юридически казус в петък в парламента се завъртя и политически сюжет пак покрай Рашков.

От изтекъл в медиите документ, с който “24 часа” разполага, се вижда, че неговото име е било задраскано в подготвяната програма за ново правителство на ПП, БСП, ДБ и ИТН. В нея е записано доста по-обтекаемото “номиниране” за шеф на КПКОНПИ.

Това ще даде възможност на партньорите хем да спазят изискванията на партията на Петков и Василев по адрес на Рашков, хем след това да не са задължени да гласуват за него в пленарната зала.

Промяната на формулировката и задраскването на Рашков идват от ИТН, обяви шефът на групата на ПП Андрей Гюров. Няма промяна в позицията ни.

Вие и вашите колеги вероятно сте видели чернова на искания, които са отправени от ИТН. Това не означава, че те ще бъдат приети, категоричен бе той. Според него някои от желанията на хората на Слави са недопустими.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето кога ще се пенсионирате според датата си на раждане-Таблица
Next: Майка надникна под леглото на детето си на къмпинг в Царево и онемя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.