Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов огнен ад в сърцето на България! Телефони те прегряха, цялата пожарна фучи
  • Новини

Нов огнен ад в сърцето на България! Телефони те прегряха, цялата пожарна фучи

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
sysurusursr.jpg

Пожар се вихри вече от почти шест часа в Калояновско. Горят стотици декари сухи треви и гора, между селата Стрелци, Отец Паисиево и Сухозем.

На място са 7 коли на пожарната от Пловдив, Хисаря, Раковски и Брезово, подпомогнати от три екипа служители на Горското стопанство на Хисаря.

Секретарят на община Калояново Павел Павлов информира, че доброволчески формиравания от Калояново, Бегово, Сухозем, Долна махала и Отец Паисиево също са се включили в гасенето. Силен вятър е станал причина да бъде застрашена и вилната зона на Отец Паисиево, но към този час ситуацията там е вече овладяна. В момента усилията са насочени към вилната зона на Сухозем, където на труднодостъпно място гори къпинак.

От община Калояново, на чиято територия се е разразил пожарът, имат готовност да осигурят храна и вода, ако се наложат нощни дежурства на доброволчески формирования и горските служители.

Продължава участието на военнослужещи и техника от Военновъздушните сили(ВВС) в погасяването на големи горски пожари на територията на страната, съобщиха от Министерството на отбраната.

Малко след 07.30 ч. днес, хеликоптер Кугар 532 с екипаж от 24-та авиобаза Крумово излетя, за да подпомогне гасенето на горския пожар между селата Стрелци и Сърнегор, област Пловдив. Пожарът възникна в събота следобед, като снощи от 19.40 до 21.10 ч. вертолет Кугар облита района и извърши15 пуска на общо 24 тона вода.

Военнослужещи и техника на ВВС в продължение на два дни оказваха помощ в гасенето на големия пожар в района на село Лесичово, област Пазарджик. На 22 юли два вертолета – Кугар и Ми-17 в продължение на няколко часа извършваха действия по гасенето. Вертолет Кугар остана във въздуха над 5 часа, като направи 52 пуска и изля 78 тона вода. За повече от три часа вертолет Ми-17 направи 25 пуска, като изля над 62 тона вода. Участието на вертолет Ми-17 в погасяването на пожара продължи и на следващия ден, 23 юли. За два часа и половина, при силен вятър и турболенция бяха извършени 29 пуска и над 72 тона вода.

Техниката и военнослужещите от ВВС се включват по искане на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, след разрешение на Началника и отбраната и по заповед на командира на ВВС. Освен военнослужещите на борда на вертолетите при всяка задача присъства координатор от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обездвижени и виещи от болка си тръгват от него като нови: За златните си ръце той не иска и стотинка
Next: Профуча през бул. Тодор Александров и ул. Спортна! Отприщи се престрелка с дрогиран джигит, линейки фучат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.