Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лечителката Росица Желязкова:Няма болести, всичко е в ума
  • Новини

Лечителката Росица Желязкова:Няма болести, всичко е в ума

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
elcieihelte.jpg

Ракът е заболяване на глупавите хора
Коя е тя
Росица Желязкова е българка, но живее в Мадрид, Испания. Тя е единствената нашенка, сертифицирана и обучена по метода бионервоемоция. Обучението се извършва само в два университета по света – в Росарио, Аржентина, и в Ибероамериканския в Испания. Методът е нов – създаден е през 2005 г. в Куба от Ерик Корбера. В Испания Росица се обучава четири години.

– Г-жо Желязкова, разкажете за метода, по който лекувате – бионевроемоция?
– Методът служи за лечение, макар че болести реално няма. Квантовият свят е тук и това не е мистика. Това е нова медицина, която учи, че болестите са само на физическо, на биологично ниво.

Това е процес, създаден от мозъка. Всички заболявания са съобщения от подсъзнанието, които се проявяват в тялото за изцеление. Но ако лекуваме само симптомите, без да се достига до корена, който причинява болестта, тя ще се появи отново в същия орган или в друг различен орган. Или по-общо казано – патологията не е в клетките, а следва нашата умствена заповед, за да боледува. Ето един пример – цигарите не причиняват рака.

Причинява го вярването, мисълта на човека, че пушенето води до рак. Дори само като визуализирате написаното на кутийката, на подсъзнателно ниво вече действа страхът от смъртта.

Това също е естествен начин за контролиране пренаселването на планетата. Ако пушиш, всеки път, когато си дърпаш от цигарата, чувствай удоволствието, което ти доставя да пушиш, дърпай от цигарата с усещането, че си бог, и знай, бъди уверен, че цигарите не причиняват рак! Тогава никога няма да се разболееш от тази болест. Но въпросът с цигарите е друг: „За какво пуша?“.

На това хората пушачи трябва да си отговорят. Кое е целебното в метода, който препоръчвам? Промяната на възприятието ни, която ще ни излекува. Повечето хора мислят по един начин, но действат по друг. За да се осъществи изцелението, трябва да има единство между мисъл, чувства и действие.

– Т.е. трябва да си задаваме въпроса: „За какво моята биология ми изпраща това?“.

– Точно така. Например – боли ви стомахът. Значи сте „хапнали“ нещо отровно – не храна, а нещо, което ви е притеснило по време на хранене – карали сте се с някого, гледали сте филми с насилие. Това ви отравя. Трябва да следите за симптомите в телата си. Друг пример – боли ви гърлото. Това означава, че сте искали да кажете нещо и не сте го направили или че сте казали нещо, което не е трябвало. Това е информация, скрита в подсъзнанието ви. То ви дава тази болест или симптом да ви предупреди за вътрешен емоционален конфликт, който не сте разрешили.

Тялото „крещи“ чрез болестите каквото душата мълчи! Има и друго – замисляли ли сте се, че ако захарта причинява кариес, защо го нямате на всичките си зъби, а само на някои от тях? Защо имате артроза само на дясното коляно, а не на лявото?

За да можете да се излекувате, трябва да почнете да „виждате“ в другите себе си. Знам, че е трудно за разбиране, защото хората винаги търсят някой да им е виновен. Всъщност причината е у вас. В квантовия свят, в който живеем, няма жертви. „Мен никой не ме обижда, аз сам го правя чрез другия. Мен никой не ме малтретира, аз сам го правя чрез другия.“ Опитайте да помислите върху формулировките и ще решите повечето си проблеми на физическо ниво.

– Излекували сте много хора от всякакви болести – най-вече нервни заболявания, помагали сте и при рак. Как човек да задържи вибрациите си високи, за да не се разболява?

– Това се постига единствено ако мисли, чувства и действия вървят в тотална хармония, последователност, единство. Толкова е просто. Нищо друго не трябва да се прави. Позволете си да мразите и да обичате, без да чувствате вина от това.

– Как си обяснявате бума на онкологичните заболявания у нас?

– Онкологични заболявания имат хората, които живеят живота на другите, на децата, на половинката, на майка си и т.н. Ракът е последното предупреждение на душата, за да може човекът, който има рак, да обърне внимание на себе си, да заживее собствения си живот.

И дори като започнат с лечения, ходене по лекари, и т.н., тези хора почват да се чувстват добре, защото вече по някакъв начин си обръщат внимание. Но това не е достатъчно. Трябва да се види засегнатият орган, кодовете му и т.н., които ние, сертифицираните, знаем.

Прието е да казваме, че най-добрите си отиват, разболяват се от рак, а истината е, че се разболяват най-глупавите, защото живеят за другите. За да излекуваме емоциите, които ни разболяват, е задължително да променим възприятието си. Затова трябва да търсим скрития мотив, който ни е пречил да действаме по определен начин. Има една емоция, която ни разболява, и друга, която ни лекува.

– Храната, въздухът, движенията на тялото важни ли за неговото здравословно състояние?

– Не е отровно това, което влиза в устата ни, а това, което излиза. И което най-много ни убива и е най-вредното, са думите, които излизат от устите ни. Най-деструктивното за тялото ни са деструктивните ни думи срещу другите.

– Как лекувате семейството си? От какви собствени болести сте се отървали?

– Никой не може да те излекува, ако ти не го направиш сам. Помогнах на майка ми, която имаше заболяване на ръцете и беше за операция. Сега има подобрение и няма нужда от оперативна намеса. Аз самата имах различни хронически заболявания, които изчезнаха в мига, когато уеднаквих магнитното поле на цялото си тяло чрез медитация и разговор със себе си в уединение. На много хора съм помогнала.

– В каква степен вярвате в кармата и какво можем да променим от нея?

– Под думата „карма“ разбирам информация, която носим в себе си от цялото ни родословно дърво. Докато не осъзнаем коя е програмата, която ръководи живота ни в този момент и я разблокираме, повтаряме едни и същи ситуации. Всеки един от нас е част поне от четирите поколения, които ни предхождат, и всички тези предци ние ги носим на гърба си.

От тази гледна точка на тайните, пазени от едно поколение, често те са един нездравословен източник на травми, конфликти и болести за идващите поколения. Връзката между заболяванията и семейните тайни става доста очевидна в проучването на родословните дървета. Семейството е като гърне, пълно с психически тайни, табута, срам.

Има убийства, лудости, кражби, изневяра, затвори, кръвосмешения, насилие. Ето затова заболяването не е решение на проблема, ами покана да преодолеем семеен конфликт. Както Франсоаз Долто пише: „Каквото е премълчано в първото поколение, второто го манифестира чрез тялото си“.

Ако нямаме никаква родословна карма, няма да имаме зaболяване, тялото няма да остарява, защото няма да го разболяваме. Ние, расата, която живеем сега, на тази земя, сме създадени свободни от болести, както казва и леля Ванга, която много обичах. Ние сами се разболяваме и сами имаме силата да се излекуваме.

– Каква е тайната на личното щастие според вас?

– Връзката с подсъзнанието ни. Трябва да знаем, че подсъзнанието е в непрекъсната комуникация с нас, но ние сме отрязали канала, по който се свързваме с него. Когато възобновим комуникацията с подсъзнанието си, всичко се променя, в самия момент. Това е наистина много лесно и просто.

Емоционалната проституция води до болести! Докато мислиш какво мислят другите за теб, ще чувстваш, че някой ти отнема енергията, и ще се разболяваш. Ако искаш да си здрав, винаги прави това, което чувстваш, което мислиш и което искаш да правиш! Това е единственият път на здравето. Когато искаш да кажеш да – кажи да! Когато искаш да кажеш не – кажи не. Когато обичаш – просто го кажи!

За поръчка на книгата „Лечителите на България“ на www.trud.cc

Връзка с Росица Желязкова: [email protected]

Източник: 24zdrave

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жегата в България покоси първата си жертва! 47 годишният Борис пи няколко бири на плажа и
Next: Апокалипсис! Тече евакуация в Бургас. Огънят е обхванал къщи, кметът е в епицентъра на ужаса

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.