Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този път Слави Трифонов извади голямата брадва и полиля Христо Иванов: Не притежава чувство за срам
  • Новини

Този път Слави Трифонов извади голямата брадва и полиля Христо Иванов: Не притежава чувство за срам

Иван Димитров Пешев юли 25, 2022
svalsvasitorf.jpg

Христо Иванов не притежава чувство за срам. Това написа в пост във фейсбук лидерът на „Има такъв народ “ Слави Трифонов.

По думите на Трифонов изтеклото заседание на ПГ на „Демократична България“ показва, че останалите партии в коалицията се отнасяли към ИТН и гласувалите за тях като към хора „втора ръка“. Затова и в петък оттеглил партията от преговорите, за да не бъдат „изтривалка за хора като Христо Иванов“.

Вижте какво още казва Трифонов:

„Винаги съм се чудел кога и как се появява чувството за срам у един човек. В крайно сметка, не се срамуваш по желание. Или се срамуваш, или не се срамуваш. Е, как става така, че едни хора се срамуват от нещо, а други – не. Може би всичко това се корени в детството, семейството, възпитанието, училището, църквата. Не знам.

Но, уважаеми приятелю, който четеш тези редове, абсолютен факт е, че ти или изпитваш чувство за срам, когато има нещо срамно, или не. А чувството за срам ни пази да не правим глупости и да не се излагаме, да си пазим достойнството и уважението към себе си. Сега аз не изнасям някаква лекция, а прости ви казвам как разсъждавам аз.

Христо Иванов – ръководителят на ДБ не притежава чувство за срам. В петък, без да знае, че камерите и микрофоните в парламента работят, обясни на съпартийците си отношението към мен и към „Има такъв народ“. От неговите думи ми стана ясно, че аз, колегите от „Има такъв народ“ и хората гласували за нас сме втора ръка хора.

Нас ни приемат с отвращение, за да има коалиция. Ние трябва да се съгласяваме с всичко, което казват другите три партии, не трябва да имаме министри, не трябва да казваме колко некадърно и неадекватно е дадено решение, колко нефелен и конституционно неиздържан е даден законопроект. Трябва да си мълчим и да правим, каквото ни кажат, защото иначе ще ни обвинят, че сме с ГЕРБ и ДПС и край с нас.

В петък отказах „Има такъв народ“ да бъде изтривалка за такива като Христо Иванов. И днес в някакво интервю същият Христо Иванов казал – какво като Слави Трифонов видял някакво лицемерие. По думите му, след нови избори лицемерието в българската политика нямало да изчезне и аз нямало да я излекувам от лицемерието.

И видите ли – важно било да управляваме тази страна. А пък ако ще да е с лицемерие. Така ли? Ами, аз не мисля така. Смятам, че да си лицемерен е обидно за хората, които гласуват за теб. А и въобще. Да си лицемерен значи да се опитваш да лъжеш красиво.

Явно такива като Христо Иванов не се притесняват да бъдат лицемерни. Те просто се смятат за повече от другите.

По незнайно какви причини обаче аз не съм като тях и честно да ви кажа – това много ме радва. “

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя сложи камера в гаража и с ужас установи какви ги върши там мъжът ѝ всяка вечер
Next: Най-страшната трагедия почерни България. Млада майка загина в тежка катастрофа, а детето е

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.