Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшна катастрофа в Пловдив: Колата е разцепена, вадят разкъсана жена
  • Новини

Страшна катастрофа в Пловдив: Колата е разцепена, вадят разкъсана жена

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
aktakstoaspldldd.jpg

Тежка катастрофа в Пловдив.

„Шофьорка е в тежко състояние, след като е катастрофирала с автомобила си в Пловдив. Произшествието настъпило на кръстовището между „Коматевско шосе“ и бул. „Хаджи Димитър“, а сигналът е получен в полицията двадесет минути преди 1.00 часа днес, предаде Пловдив 24.

Според първоначалната ниформация лек автомобил „Фолксваген“ се движил с несъобразена скорост и се врязал в електрически стълб. В болница с опасност за живота е транспортирана 31-годишната жена зад волана, която пътувала сама в колата.

Местопроизшествието е запазено, извършен е оглед. Разследването на причините за случилото се продължава в рамките на досъдебно производство“, съобщиха от пресцентъра на полицията.

Още инциденти:

Мъж претърпя катастрофа и май намери любовта на живота си. Инцидентът е станал в сряда около 7.30 часа, между с. Железница и с. Бистрица, в посока София.

Лек автомобил „Алфа 159“ се е ударил в мантинелата, след опит за ляв завой. Водачът му минал през течаща вода и автомобилът спрял да завива.

След произшествието хора спирали да го питат дали има нужда от помощ, разказа самият той.

„Вече съм викнал пътна помощ, седя там и си чакам. Тогава спря едно светлосиньо “Фиат Пунто“ със софийска регистрация, слезе едно момиче на видима възраст 20-25 може би, около 170 висока, не повече, с очила! Полафихме си за малко и тя си продължи по пътя. В момента в който изчезна зад завоя съжалих, че не я питах за телефонен номер. Ако е тук или някой я познае по беглото описание, моля да се свърже с мен“, пише мъжът в социалната мрежа Фейсбук.

Потребителите заподозряха, че между потърпевшия и дамата са започнали да прехвърчат искри.

“Пример за всяко зло за добро. Дано намерите момичето!“, пише жена под публикацията.

Друг потребител се пошегува: „Тайната е да си купите алфа с 15-годишни гуми, а вие ми ходите на фитнес, давате торби с пари за химия и очаквате да ви забележат.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-голямата катастрофа е едновременно да си стар, болен и беден: Баба поискала услуга от лекар, от която го побили тръпки
Next: Сухопътни войски съобщиха тъжна вест за смъртта на полковник Георги Плочев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.