Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хубавата новина на Ердоган, засягаща българите, тръгнали към Турция, вече е факт
  • Новини

Хубавата новина на Ердоган, засягаща българите, тръгнали към Турция, вече е факт

Иван Димитров Пешев юли 31, 2022
triaraoraiciq.jpg

Турция вече пуска от днес българските туристи с лични карти, обявиха туроператори.

„Автобусът ни мина границата на ГКПП Капъкуле и Капитан Андреево с лични карти. Проверката става много бързо, като властите само предоставят лист, на който пише, че може да останете до 90 дни в страната“, заяви Радослава Белеганска, управител на „Белпрего травел“, цитиран от TravelNews.

Според нея мярката ще доведе до увеличаване на българските туристи в южната ни съседка.

 

„Интересът е много голям и резервациите за август и септември нарастват след излизането на новината за премахването на задграничните паспорти“, коментира още Белеганска. За целта от туроператора няма да спират автобусните програми през август въпреки, че в съседната страна е по-горещо.

Задграничните паспорти на българите не се изискват при транзитно преминаване или туристически посещения до 90 дни в Турция. БЛИЦ припомня, че указът на президента Реджеп Тайип Ердоган беше публикуван преди няколко дни, но не беше уточнено от кога влиза в сила. Според решението българите ще могат да влизат в страната само с лична карта.

 

Посещението на Одрин от българите започва да се увеличава през последните дни. Търговците, които поради липса на клиенти, стояха без работа през изминалите седмици, започнаха да си спомнят старите времена благодарение на активизирането на туристите след решението, посочва турската телевизия НТВ. Телевизионният канал отбелязва още, че по улиците на Одрин буквално „няма къде да се стъпи“ от хора, които покриват много от нуждите си в града – от храни до облекло, от домашни потреби до препарати за почистване.

Туристи от България споделят пред телевизията, че са много доволни от решението за пътувания без паспорти, а местни търговци изразяват задоволство от създалото се оживление.

 

„Очаква се през следващите дни интензивността на посещенията от България да се засили още повече в Турция“, каза Георги Пасев, маркетинг мениджър на туроператора „Абакс“. Той също посочи, че има невероятен ръст на пътуванията към южната ни съседка.

В края на август от компанията пускат директни чартъри до турските курорти от София, Пловдив, Варна и Бургас. Програмите са за Анталия, Бодрум, Мармарис и Кушадасъ и ще продължат до средата на октомври.

 

„Турция е голям хит това лято и не спирахме програмите и през юли въпреки горещините. Продължаваме и през август, септември и октомври“, посочи Бейзат Туналъ, генерален представител на туроператора „ТЕЗ тур“ у нас. Според него вероятно нивата на българските туристи ще достигат тези от преди пандемията през 2019 г.

„Сезонът е много силен за пътуванията на българите към Турция. За първи път не спират програмите за юли и август“, обясни Петър Стоянов, управител на Luxutour. Според него дори при по-високи цени през юли и август се запазват резервациите. „Хората са като отвързани и искат да пътуват сега, защото се опасяват, че през есента може да ни затворят заради новата вълна“, подчерта Стоянов.

Над 16 милиона чуждестранни туристи са посетили Турция от началото на тази година, което е със 185,7% повече в сравнение със същия период на предишната година, съобщи днес местното Министерство на туризма. Най-много чуждестранни туристи са пристигнали от Германия, Русия, Великобритания, България и др.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гръм и мълнии! Страшна беда сполетя Василковски, косата му се изправи
Next: От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 4 часа

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.