Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хубавата новина на Ердоган, засягаща българите, тръгнали към Турция, вече е факт
  • Новини

Хубавата новина на Ердоган, засягаща българите, тръгнали към Турция, вече е факт

Иван Димитров Пешев юли 31, 2022
triaraoraiciq.jpg

Турция вече пуска от днес българските туристи с лични карти, обявиха туроператори.

„Автобусът ни мина границата на ГКПП Капъкуле и Капитан Андреево с лични карти. Проверката става много бързо, като властите само предоставят лист, на който пише, че може да останете до 90 дни в страната“, заяви Радослава Белеганска, управител на „Белпрего травел“, цитиран от TravelNews.

Според нея мярката ще доведе до увеличаване на българските туристи в южната ни съседка.

 

„Интересът е много голям и резервациите за август и септември нарастват след излизането на новината за премахването на задграничните паспорти“, коментира още Белеганска. За целта от туроператора няма да спират автобусните програми през август въпреки, че в съседната страна е по-горещо.

Задграничните паспорти на българите не се изискват при транзитно преминаване или туристически посещения до 90 дни в Турция. БЛИЦ припомня, че указът на президента Реджеп Тайип Ердоган беше публикуван преди няколко дни, но не беше уточнено от кога влиза в сила. Според решението българите ще могат да влизат в страната само с лична карта.

 

Посещението на Одрин от българите започва да се увеличава през последните дни. Търговците, които поради липса на клиенти, стояха без работа през изминалите седмици, започнаха да си спомнят старите времена благодарение на активизирането на туристите след решението, посочва турската телевизия НТВ. Телевизионният канал отбелязва още, че по улиците на Одрин буквално „няма къде да се стъпи“ от хора, които покриват много от нуждите си в града – от храни до облекло, от домашни потреби до препарати за почистване.

Туристи от България споделят пред телевизията, че са много доволни от решението за пътувания без паспорти, а местни търговци изразяват задоволство от създалото се оживление.

 

„Очаква се през следващите дни интензивността на посещенията от България да се засили още повече в Турция“, каза Георги Пасев, маркетинг мениджър на туроператора „Абакс“. Той също посочи, че има невероятен ръст на пътуванията към южната ни съседка.

В края на август от компанията пускат директни чартъри до турските курорти от София, Пловдив, Варна и Бургас. Програмите са за Анталия, Бодрум, Мармарис и Кушадасъ и ще продължат до средата на октомври.

 

„Турция е голям хит това лято и не спирахме програмите и през юли въпреки горещините. Продължаваме и през август, септември и октомври“, посочи Бейзат Туналъ, генерален представител на туроператора „ТЕЗ тур“ у нас. Според него вероятно нивата на българските туристи ще достигат тези от преди пандемията през 2019 г.

„Сезонът е много силен за пътуванията на българите към Турция. За първи път не спират програмите за юли и август“, обясни Петър Стоянов, управител на Luxutour. Според него дори при по-високи цени през юли и август се запазват резервациите. „Хората са като отвързани и искат да пътуват сега, защото се опасяват, че през есента може да ни затворят заради новата вълна“, подчерта Стоянов.

Над 16 милиона чуждестранни туристи са посетили Турция от началото на тази година, което е със 185,7% повече в сравнение със същия период на предишната година, съобщи днес местното Министерство на туризма. Най-много чуждестранни туристи са пристигнали от Германия, Русия, Великобритания, България и др.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гръм и мълнии! Страшна беда сполетя Василковски, косата му се изправи
Next: От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 4 часа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.