Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Микрево въстана след зверското убийство на дядо Иван! Прокуратурата разкри, че единият екзекутор
  • Новини

Микрево въстана след зверското убийство на дядо Иван! Прокуратурата разкри, че единият екзекутор

Иван Димитров Пешев юли 31, 2022
mreirkekrakv.jpg

Под ръководството на Окръжна прокуратура – Благоевград се води разследване по досъдебно производство за извършено престъпление, съобщиха от обвинението.

Около полунощ на 29.07.2022 г. в двор на къща на ул. „Райна Княгиня“ в с. Микрево, община Струмяни, бил направен опит за грабеж над 82-годишния И.Ч. Вследствие на нанесените удари в областта на главата пострадалият починал.

Незабавно след постъпил сигнал е бил извършен оглед на местопроизшествието, претърсване и изземване на вещи и предмети, относими към случая, проведени са разпити на свидетели.

Извършителят на деянието е установен – О.О. (на 18 години). Събрани са доказателства, че заедно с наказателно неотговорно 13-годишно момче той е проникнал в имота на възрастния мъж, докато пострадалият спял. Нападнал го с твърд предмет с цел отнемане на пари. Не успял да ги намери, след което напуснал местопрестъплението.

С постановление на наблюдаващия прокурор О.О. е привлечен в качеството на обвиняем и е задържан за срок до 72 часа. Предстои да бъде внесено в съда искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него.

Както съобщи, 82-годишният мъж беше открит вчера от сина си със сериозна травма на главата – черепът му е бил разцепен с остър и твърд предмет.

Убийците, 13-годишен и неговия 18-годишен братовчед, обезобразили лицето на възрастния човек с метална тръба, са познати в цяло село, съобщава struma.com.

Живеят и се хранят с кражби, малкият задържан поне 100 пъти, социалните всяка седмица се разправят с него. Селото вдигнало ръце от тях, но не успели да предотвратят кървавата развръзка.

Село Микрево въстана. Хората са ужасени от жестокото убийство на 82-годишния дядо Иван – селския бръснар, обезбразен от две непълнолетни ромчета, от които пропищяло цяло село.

Едно жестоко убийство бе извършено от деца-рецидивисти. 13-годишният е стар познайник на полицията, задържан е над 100 пъти за всевъзможни набези и кражби. Братовчед му също е крадец. Деца, оставени на произвола в многодетни ромски семейства.

В село Микрево организират шествие в почит на дядо Иван. Шествието ще потегли от големия площад, на центъра на 06.08.2022 в 10:30 и ще стигне до малкия площад пред къщата на дядо Иван.

Ще бъдат положени цветя и ще запалим свещи да се помолим душата му намери покой, казват от селото.

Ще заявим какви незабавни промени искаме от общината ще се направи подписка! Всеки, който мисли, че трябва да се промени живота ни в селото е задължително да присъства. Кончината на нашият дядо Иван е крайно жестока и незаслужена, нека никога повече не се повтаря. От нас зависи, коментират те.

В момента убийците са в ареста. И ще останат там, независимо от възрастта им. Извършили са осъзнато тежко престъпление. След престой в ареста ще бъдат изпратени в специализиран дом за деца, извършили тежко престъпление, където ще престоят до навършване на пълнолетие, а после директно ще отидат в затвора, където да излежат постановената им присъда.

Така че, село Микрево се отърва от братовчедите-убийци, но близките на дядо Иван, никога няма да се отъват от спомена за злощастната смърт на техния родственик, баща и дядо, пише struma.com.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До всички пенсионери: От 1-ви октомври влизат в сила нови бонуси за вас
Next: Борисов с 6 условия към политиците след изборите, издаде пикантерия за Ердоган

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.