Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята на пенсионерка, тръгнала на стоп от Русе да се лекува в София, разплака цяла България
  • Новини

Историята на пенсионерка, тръгнала на стоп от Русе да се лекува в София, разплака цяла България

Иван Димитров Пешев юли 31, 2022
pensnisosistoriq.jpg

“Момчета, ако пътувате за София, може ли да ме закарате”- този въпрос чува модният блогър в село Обнова. Той пътува от Русе към столицата. Мъжът не се поколебава, а качва жената в колата си. Там чува и нейната история.

Тя трябва да си направи ядрено-магнитен резонанс в София. Пътува от дунавския град на автостоп, носейки 3 сака с багаж. Билетче не си е купила заради цената. А в София не мисли за настаняване в хотел – ще спи на пейките пред лечебното заведение.

“Пътувам и коремът ми е свит на топка… Мълча и си мисля….Тъжен съм, гневен съм, бесен съм,” пише Сефери. “До кога некадърност и лъжи?, пита той. Не ви ли е срам, че 2022г. българските пенсионери, не могат да си позволят едно автобусно билетче ?!

Каква е тази алчност, какво е това бездушие? Вие хора ли сте?”, обръща се младият мъж към онези, на чиито решения сме предоставили решаването на важни обществени въпроси.

Но Сефери не пропуска и личната отговорност. На всеки един от нас, който има право на глас.

“Октомври месец продължавайте да си продавате гласовете. Стойте си в къщи. После можете да пърдите и да псувате пред телевизорите, и да обяснявате как никой за нищо не става…”, пише Сефери, визирайки предстоящия вот.

“Не бъдете безгласни букви….. Всичко зависи от нас” – с тези думи мъжът завършва разказа за тази “тъжна, но истинска история”.

Прочетете я:

От дълго време не съм се включвал да споделям мои мисли и преживявания, но днес ми се случи нещо, което ме разтърси и породи в мен толкова много емоции. Имаше и гняв, и разочарование, и безсилие, и тъга.

Накратко, пътуваме с приятели от Русе за София и спряхме на Обнова да си вземем нещо за пиене. До мен се доближи тази мила жена и попита: “Момчета, ако пътувате за София, може ли да ме закарате” Не се поколебахме в отговора си…

Вече на път към София разбрах, че женицата е пътувала от Русе до Обнова.. на автостоп, с 3 сака багаж. Попитах я защо не е хванала автобуса, отговори ми: “Ааа, скъпи са автобусите, не са ми по джоба” .. Жената отива в София, защото утре сутринта трябвя да си прави ядрено-магнитен резонанс. “Добре, а сега като стигнеш в София има ли къде да останеш? Къде ще спиш тази вечер?” – питам аз. “Е там пред болницата има едни пейки. Аз съм си взела дрехи и водичка”.

Пътувам и коремът ми е свит на топка… Мълча и си мисля….Тъжен съм, гневен съм, бесен съм. Тежко ми е всеки ден виждам възрастни хора гнусно и гадно нае*бани и изнасилвани от родината си.

Вие, които управлявате България, не Ви ли е срам?

До кога некадърност и лъжи? Да ви сера на гнусния популизъм!

Не ви ли е срам, че 2022г. българските пенсионери, не могат да си позволят едно автобусно билетче ?!

Каква е тази алчност, какво е това бездушие? Вие хора ли сте?

Октомври месец продължавайте да си продавате гласовете. Стойте си в къщи. После можете да пърдите и да псувате пред телевизорите, и да обяснявате как никой за нищо не става…

А животът става все по-труден за голяма част от българите… Някой няма и да успеят да се справят… Не бъдете безгласни букви….. Всичко зависи от нас.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов с 6 условия към политиците след изборите, издаде пикантерия за Ердоган
Next: Тошко Йорданов посочи унизителна издънка на Лена и проговори за скандален среднощен разговор с Ива Митева

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.