Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рецепта против рак от докторката, която посвети живота си на изучаването на болестта. 2 съставки в мощен тандем
  • Новини

Рецепта против рак от докторката, която посвети живота си на изучаването на болестта. 2 съставки в мощен тандем

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
reepptaparkak.jpg

Тя е един от най-известните немски учени, посветила по-голяма част от живота си в борбата с най-коварното съвременно заболяване – рака.

Д-р Йоанна Будвиг е сред светилата по медицина в Германия. Макар да не е сред живите от 2003 г., нейните трудове все още се ценят из цял свят. Тя е била химик с докторска степен по физика и химия, фармацевт и главен консултант по лекарствата и мазнините в Германия.

Позицията й относно рака като проблем на мазнините предизвиква полемика и конфликти не само с производители на преработени мазнини, но и с последователите на популярния медицински метод.

Тя обаче остава убедена в тезата си и посвещава половината от живота си в доказване на практическата валидност на своите изследвания. С течение на времето позицията на д-р Будвиг навлиза все по-сериозно в научните среди. През 2006 г. отваря врати и първият Германски холистичен раков център. Прилаганата диета за онкоболни в него е базирана изцяло по предписанията на д-р Будвиг.

Йоанна Будвиг установява, че в кръвта на тежко болни пациенти с рак има дефицит на някои основни съставки, включващи вещества, наречени фосфатиди и липопротеини. Тя открива, че тези природни съставки могат да се набавят за около три месеца и когато това стане, туморите постепенно се свиват, слабостта и анемията изчезват, а жизнената енергия се възстановява. Д-р Будвиг открива и естествения начин за набавяне на тези основни съставки, които са толкова необходими във всекидневната диета.

Комбинация от само две естествени храни може не само да предотврати рак, но и да го излекува. Тези храни са органичното ленено олио и quark (прясно сирене или извара).

За да бъдат ефективни обаче, те трябва да се консумират заедно. Според предписанията на д-р Будвиг е нужно всеки ден да се консумират около 120 грама извара, смесена с 45 грама ленено олио. Сместа се разбърква добре, така че да не остават капчици от олиото. Разбъркано по този начин, лененото олио не причинява диария дори в случаите, в които се приема в големи количества.

Природната формула на д-р Будвиг се използва терапевтично в цяла Европа за предотвратяване на рак, мозъчен инсулт, атеросклероза, сърдечен инфаркт, хипертрофия на простатата, стомашни язви (нормализира стомашните сокове), екземи (подпомага всички кожни заболявания), артрит (оказва благоприятно въздействие) и дори имунен дефицит. Предписанията на Йоанна Будвиг се прилагат с успех при различни видове рак и в различни стадии.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Toвa pacтeниe пpивличa бoгaтcвo в дoмa: Mнoгo дoмaĸини щe гo пoтвъpдят
Next: Струва 5,80 лв и е за животни! За хората обаче, е безценно- лекува от гъбички по ноктите до псориазис

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.