Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нервите на Лена Бориславова не издържаха, обърна се към Борисов с
  • Новини

Нервите на Лена Бориславова не издържаха, обърна се към Борисов с

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
bebleblalbslgals.jpg

„Въпрос: къде беше тия 12 години и защо не ги направи тия работи, Бойко?!“. Така шефката на кабинета на премиера в оставка Лена Бориславова отговори на поканата на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. И нарече него и ГЕРБ „политици от миналото“.

Лидерът на ГЕРБ обясни днес, че партията би участвала в съвместно управление с всяка партия, с която могат да работят по 6 закона.

Шестте приоритета на Борисов са

1. Приемане на закон за 100% диверсификация от „Газпром“ и дългосрочен договор за доставки на втечнен газ

2. Таван на цените на горивата от 2,70 лв.

3. Подписване на договор със Съединените щати за доставка на 8 изтребителя F-16

4. 100% диверсификация на доставките на руско ядрено гориво и мощности, както и изграждане на нови ядрени такива, различни от руски

5. Спиране на „издевателствата“ с цената на тока

6. Съдебна реформа

Още политика:

Бомба за газа хвърли зам.-председателят на ДПС Станислав Анастасов в интервю за БНТ. Той разкри машинации на „Промяната”.

Енергийният сектор наистина се намира в много тежко състояние, толкова тежко, че дори още не знаем реалните размери на това, което се крие от нас. Знаем за някакви виртуални договори, за които нямаме инфраструктура, знаем, че се озовахме в тази ситуация с много неясни действия, коментира народният представител, който е член на временната комисия, която проверяваше прекратяването на доставките на газ.

В комисията за „Булгаргаз” се натъкнахме на фрапиращи обстоятелства. Говоря за поведението не на руската, а на българската страна. Видяхме как някои оператори са резервирали капацитети месеци, преди да се случи спирането на газа, съобщи Анастасов. И каза, че това е нещо, което е изключително скъпо.

Някой явно е знаел, че ще се случат действия, в които България ще остане без газ. Някой се е готвел да вземе пазарния дял на „Булгаргаз”, разкри Анастасов.

Докладът на временната комисия е предаден на специализираните институции. Най-интересно е, когато се стига до търга – някои фирми подават оферти преди „Булгаргаз” изобщо да е поскал такива. Желанието да се направи нещо с цел бърза печалба е било огромно, но реализацията е като всичко друго – доста аматьорска, каза още депутатът.

Станислав Анастасов съобщи и какви са очакванията на ДПС от служебното правителство. Най-важно е да се възстанови диалогът с бизнеса, защото той бе тотално скъсан от предишния кабинет. Много важно е да се извади реалното състояние на държавата, всичко, което се прави като ПР на правителството, не кореспондира с реалното състояние. И да започнат да правят първите стъпки за нормализация. Защото институциите бяха превърнати в изпълнители на частни интереси. Това е истинската дефиниция за корупция и за мафия, с които те си служат всеки ден, обобщи Анастасов.
Копирано от standartnews.com Копирано от standartnews.com

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ердоган арестува 2 българки за търговия с органи
Next: Сервитьорка показа ето тази бележка на дете в ресторант, а минута по-късно се обади в полицията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.