Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Големи проблеми в семейство Халваджиян
  • Новини

Големи проблеми в семейство Халваджиян

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
halvajdjada.jpg

Докато повечето родни звезди събират тен по морето, една от тях реши по изключение да си остане в София, за да празнува рожден ден. Това е Кремена Халваджиян. Стилистката навъртя 53 лета в края на миналата седмица и отбеляза повода в собственото си заведение в центъра на София. Рожденичката се беше доста ексцентрична, а по снимките, които излязоха от събитието, не се вижда нейната снаха – Александра.

Кремена Халваджиян по традиция прекарва всички свои празници, както и част от ваканциите си в чужбина, в компанията на своето семейство.

Откакто е половинка на сина й Бебо, снахата Александра никога не е пропускала тези поводи. Този път обаче стройният й силует не се забелязва на нито един фотос от купона.

На снимките, които самият свекър Маги Халваджиян публикува в социалните мрежи, се вижда кой ли не. Там са „обичайните заподозрени” по партитата на семейството – Гала с мъжа си Стефан, Джуджи с приятелка, Димитър Станчев (от супершоу „Невада”) с жена си Ася, Мария Игнатова с мъжа си Ивайло „Нойзи” Цветков, както и звезди, които по-рядко се виждат в компанията на семейството, но явно са близки с него, като Боби Турбото с жена си Калина Крумова, цигуларят Веско Ешкенази със своята половинка, Ваня Джаферович и др.

Разбира се, на купона са били Джуди Халваджиян, Маги Халваджиян и синът на Маги и Кремена – Бебо Халваджиян. Има доста снимки, запечатали как рожденичката прегръща и целува своя единствен наследник. Има и снимки, на които Бебо позира с други гости на партито. Но няма снимки на майката на двете му деца – Александра. Този уикенд тя публикува фотоси от плажа на Созопол.

Едва десетина дни преди рождения ден на Кремена нейният син е бил в Париж заедно с Александра. Възможно ли е да са се изпокарали след това?

За Бебо и Алекс се говори, че не са от най-спокойните и често спорят. В същото време обаче се твърди, че и много се обичат. Доказателство за това са двете им деца. Свекървата Кремена никога не е крила, че обича снаха си като родна дъщеря. Не случайно Александра работи във всички предавания на своя свекър, а свободното си време си също споделя със семейството на мъжа си. Ето защо е странно да не се появи на рождения ден на свекърва си.

Каква може да е причината? Възможно да се е ядосала за него на Бебо и напук на него да е решила да остане на море с децата, вместо да пътува за партито на майка му. Но е възможно и снимките й от Созопол да не са актуални, да се е прибрала в София, но да се е наложило да остане вкъщи заради децата.

Самата Кремена, поне на снимките, не изглежда притеснена от отсъствието на снаха си. От външният й вид личи, че много се е постарала над тоалета си и май много се харесва с него. Визията й наистина е забележителна, но не в добрия смисъл на тази дума. Навсякъде около нея се развяват розови воали, блестящи камъчета и изкуствени плитки, които са по-подходящи за маскараден костюм отколкото за 53-и рожден ден.

Мария Игнатова например, която е в съвсем семпла розова рокля, изглежда далеч по-добре не само защото е по-млада и стройна, а защото е облечена с повече вкус. Не е ясно как мъжът на Кремена – Маги, я е пуснал да излезе от дома си, облечена като гротеска. Самият той е бил в обикновени дънки и риза. Продуцентът вероятно не осъзнава, че любовта изисква не само да приемеш другия, какъвто е, но и да му кажеш, когато самият той не усеща, че става за смях, пише Уикенд.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Валентин Златев отряза ГЕРБ, налива пари в партията на Стефан Янев?
Next: ИЗВЪНРЕДНО! Румен Радев обяви състава на служебния кабинет. Киро и Нинова онемяха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.