Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Екшън с Костадинов в хипермаркет като с Елена Гунчева. Има арестуван
  • Новини

Извънредно! Екшън с Костадинов в хипермаркет като с Елена Гунчева. Има арестуван

Иван Димитров Пешев август 3, 2022
hiepreprmarket.jpg

Скандал е станал с Костадин Костадинов и хора от „Възраждане“ в голям магазин във Варна.

Политиците не са се съгласили да спазят правилата и да си сложат маска като останалите клиенти. Преди време подобен случай имаше и с напусналата „Възраждане“ Елена Гунчева, но в Билла.

Стигнало се е до скандали и от магазина са извикали полиция.

Един от „Възраждане“ е арестуван.

Ето какво пише Костадинов:

„Току що управителят на един от обектите на германската фирма „Лидъл“ във Варна ми каза буквално следното – „ако искаш да ядеш, ще си слагаш маска“. Това по повод на факта, че в тази чужда верига от магазини не обслужват хора без парцали на лицата.

Тъй като аз и моите съмишленици не се съгласихме, от германският магазин „Лидъл“ извикаха полиция, която се опита да изблъска хората и накрая арестува един от нас. Както винаги преди това го блъскаха солидно, след което го обвиниха, че им е посегнал. Парадокса е, че само преди месец и половина точно полицаите искаха нашата подкрепа за увеличение на заплатите им. И ние, като отговорни за сигурността на държавата българи, ги подкрепихме…

Призовавам за пореден път – не купувайте от каквито и да било чужди вериги от магазини за хранителни стоки! Има достатъчно малки български магазини, в които парцали не се изискват, така че подкрепете българските предприемачи. Не купувайте от магазини, които отказват да ви продават без парцали на лицата ви! И не спирайте да се борите! Ако ние не се борим за правата си, няма кой да се бори вместо нас!“

Адв. Елена Гунчева преди време сподели за нейно неприятно изживяване в супермаркет „Билла“. Според думите на Гунчева, служителка й се е разкрещяла да си сложи маската правилно. Тя се зарече повече да не пазарува в магазини, които сляпо изпълняват заповеди.

Припомняме, че носенето на медицински маски в затворени обществени пространства е задължително както за персонала, така и за клиентите.

Ето разказа на адв. Гунчева.

Дотук с Билла! Без да съм била някога фенка на тези магазини, днес прекрачиха границата на търпението ми. Една нагла и арогантна касиерка ми се разкрещя да си вдигна маската, като не да се махам от магазина /явно си въобразяваше, че магазинът е неин, а заплатата й се появява незнайно как от въздуха/. Принципно бих проявила разбиране при добронамерена забележка или молба, но наглото поведение, придружено с истерични крясъци, идва в повече.

Друга служителка надуто обясни, че те не мислили, а изпълнявали закона! То не е закон, а заповед, с която се отменят права по закон, ама съществото явно нямаше капацитета да го разбере. Отново с призиви да не пазарувам в магазина им, в които задължително ще се вслушам. Май бизнесът е време да осъзнае, че се издържа с парите на клиентите си, а не е на издръжка към Министъра на здравеопазването.

Аз в магазини, в които сляпо изпълняват заповеди, без да мислят, няма да пазарувам. И с невъзпитан персонал, който не е наясно откъде му идва заплатата! А и все пак да подкрепя българския бизнес!“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богаташ реши да нахрани 2 бездомни деца и ги извика в ресторанта! Когато сервитьора му донесе сметката остана без думи
Next: На 44 години съм, живея сама и наскоро разбрах, че очаквам дете, не знам какво да правя

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.