Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Екшън с Костадинов в хипермаркет като с Елена Гунчева. Има арестуван
  • Новини

Извънредно! Екшън с Костадинов в хипермаркет като с Елена Гунчева. Има арестуван

Иван Димитров Пешев август 3, 2022
hiepreprmarket.jpg

Скандал е станал с Костадин Костадинов и хора от „Възраждане“ в голям магазин във Варна.

Политиците не са се съгласили да спазят правилата и да си сложат маска като останалите клиенти. Преди време подобен случай имаше и с напусналата „Възраждане“ Елена Гунчева, но в Билла.

Стигнало се е до скандали и от магазина са извикали полиция.

Един от „Възраждане“ е арестуван.

Ето какво пише Костадинов:

„Току що управителят на един от обектите на германската фирма „Лидъл“ във Варна ми каза буквално следното – „ако искаш да ядеш, ще си слагаш маска“. Това по повод на факта, че в тази чужда верига от магазини не обслужват хора без парцали на лицата.

Тъй като аз и моите съмишленици не се съгласихме, от германският магазин „Лидъл“ извикаха полиция, която се опита да изблъска хората и накрая арестува един от нас. Както винаги преди това го блъскаха солидно, след което го обвиниха, че им е посегнал. Парадокса е, че само преди месец и половина точно полицаите искаха нашата подкрепа за увеличение на заплатите им. И ние, като отговорни за сигурността на държавата българи, ги подкрепихме…

Призовавам за пореден път – не купувайте от каквито и да било чужди вериги от магазини за хранителни стоки! Има достатъчно малки български магазини, в които парцали не се изискват, така че подкрепете българските предприемачи. Не купувайте от магазини, които отказват да ви продават без парцали на лицата ви! И не спирайте да се борите! Ако ние не се борим за правата си, няма кой да се бори вместо нас!“

Адв. Елена Гунчева преди време сподели за нейно неприятно изживяване в супермаркет „Билла“. Според думите на Гунчева, служителка й се е разкрещяла да си сложи маската правилно. Тя се зарече повече да не пазарува в магазини, които сляпо изпълняват заповеди.

Припомняме, че носенето на медицински маски в затворени обществени пространства е задължително както за персонала, така и за клиентите.

Ето разказа на адв. Гунчева.

Дотук с Билла! Без да съм била някога фенка на тези магазини, днес прекрачиха границата на търпението ми. Една нагла и арогантна касиерка ми се разкрещя да си вдигна маската, като не да се махам от магазина /явно си въобразяваше, че магазинът е неин, а заплатата й се появява незнайно как от въздуха/. Принципно бих проявила разбиране при добронамерена забележка или молба, но наглото поведение, придружено с истерични крясъци, идва в повече.

Друга служителка надуто обясни, че те не мислили, а изпълнявали закона! То не е закон, а заповед, с която се отменят права по закон, ама съществото явно нямаше капацитета да го разбере. Отново с призиви да не пазарувам в магазина им, в които задължително ще се вслушам. Май бизнесът е време да осъзнае, че се издържа с парите на клиентите си, а не е на издръжка към Министъра на здравеопазването.

Аз в магазини, в които сляпо изпълняват заповеди, без да мислят, няма да пазарувам. И с невъзпитан персонал, който не е наясно откъде му идва заплатата! А и все пак да подкрепя българския бизнес!“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богаташ реши да нахрани 2 бездомни деца и ги извика в ресторанта! Когато сервитьора му донесе сметката остана без думи
Next: На 44 години съм, живея сама и наскоро разбрах, че очаквам дете, не знам какво да правя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.