Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедиите на Ренета Инджова – губи дете, чисти входове, за да преживее
  • Новини

Трагедиите на Ренета Инджова – губи дете, чисти входове, за да преживее

Иван Димитров Пешев август 3, 2022
renetnantnat.jpg

Най-голямата трагедия е смъртта на дъщеря й. За 2 г. се затваря в себе си, изпада в депресия и чисти входове, за да преживява

През годините чупи китката и крака си, смазана е от камион и няколко пъти остава без работа

Cчупена китка, катастрофа, доноси, които я оставят без работа и без пенсия, счупен
крак, уволнение, а преди това загуба на майка си и дъщеря си. Това са част от
перипетиите в живота на Ренета Инджова, единствената жена – премиер на България,
която само преди няколко дни излезе от „Пирогов“ след операция на ръката.

 

Тя постъпи по спешност, след като

бе блъсната от неизвестен нападател

пред дома си. Лекарите я задържаха няколко дни, като й поставиха имплант в гривнената
става, за да фиксират лъчевата й кост.

Въпреки поредното неприятно преживяване Желязната лейди отново се изправи на
крака. Вероятно свикнала да възкръсва като феникс от пепелта предвид немалкото
проблеми, с които се е сблъсквала през годините. Преди 4 г. тя катастрофира и
дълго време се възстановяваше от травмите. През март 2016 г. колата й бе блъсната
и завъртяна от камион в столичния квартал “Захарна фабрика”. Тогава Инджова не
уточни какви са пораженията, но видимо не изглеждаше добре.

Няколко месеца по-късно дойде и поредният удар за бившия премиер. Оказа се,

че е останала без пенсия,

защото е уволнена от болницата, в която е директор, а 10-те години стаж в чужбина
не й се признават. Тогава Инджова реши да съди България в Страсбург, защото у
нас не получавала справедливо съдебно решение.

 

Всъщност тя бе финансов директор на лечебното заведение от 2008 до 2011 г., но
въпреки добрите финансови показатели, бе уволнена.

Тогава бившият служебен премиер обясни, че не знае мотивите за отстраняването
си. „В един и същи ден получих предизвестието с едномесечен срок за отстраняването
от поста и писмото за уволнение – посочи Инджова. – Това се случи, след като посетих
Япония с делегацията на премиера Бойко Борисов и там се срещнах с ръководството
на болницата. Твърдо показах, че не съм съгласна с

„насилственото дарителство“ на пациентите

за здравното заведение, тъй като го смятам за икономически несъстоятелно, но
те обявиха, че го въвеждат. Дни след това пристигнаха в България и бях уволнена.“

Въпреки че за кратко е без работа, в края на 2012 г. тя е поканена да оглави
Националния статистически институт. Още тогава казва, че обича числата, но споделя,
че животът й е белязан от цифрата 9. Точно през толкова години се сменяло всичко
около нея и тръгвало в нова посока – дали застой, или развитие. “Няма друго такова
число. Магическо е”, споделя Ренета Инджова и допълва, че цифрата 13 е фатална
за нея, защото през 2013 г. си чупи сериозно крак, а след това губи майка си.

 

Преживява загубата тежко, но се впуска в работа, а през свободното си време обича
да чете философски книги. Вероятно затова и често отговаря на журналистически
въпроси с притчи.

 

Като например тази – попитали гражданина на древна Атина защо
се занимава с философия и цял ден чете философски книги. Той казал: Философията
не ми е самоцел, но тя ми е необходима, за да се занимавам с политика. Че за какво
ти е политика? Ами тя пък ми е необходима, за да не ме глобяват от Сената, когато
не вземам отношение към проблемите на хората.

Любимата й книга е “Името на розата” на Умберто Еко, в която тя открива изключително
много истини за света.

Въпреки че се чувства добре на поста си като шеф на НСИ и се радва на внуците
си, за бившия служебен премиер идва най-голямата трагедия в живота й, която не
може да преживее и до днес. На 26 февруари 2014 г. тя губи единствената си дъщеря.

Само на 36 г. Ралица загуби битката с рака

Има тумор на панкреаса и умира в САЩ, където живееше от около 10 г. със семейството
си. Тогава стана ясно, че дъщерята на Инджова и икономическият съветник по политически
въпроси в кабинета на Жельо Желев Боян Славенков е страдала от смъртоносната болест
дълго време. Имало надежда, че ще я спасят, но въпреки всички усилия на лекарите
се стигнало до фаталния край.

Ралица остави две деца полусираци – сина й Мартин, който тогава беше на 7 г.,
и дъщеря й Ренета – на 2 г.

Ренета Инджова не успява да преодолее трагедията и изпадна в жестока депресия.
Казват, че се затваря в себе си, опитвайки се да притъпи болката с работа.

“Не вярвам много в кармични неща, но знам, че хората, които обичам, винаги ще
бъдат в сърцето ми – обясни тогава тя. – Смятах, че с работа мога да притъпя болката,
която изпитвам, но вече не работя и в Националния статистически институт.

Сега ми останаха внуците да им се радвам.”

 

Въпреки че се е затворила в себе си, тя работи на пълни обороти, но през 2014
г. е уволнена от НСИ с официалното обяснение, че хората не я харесват. През целия
период на работата й бе събирала доносите срещу нея и с тях бе отишла на среща
с премиера Пламен Орешарски. Тогава обвини лично него за отстраняването й от статистиката.

“Стигна се дотук, защото исках да направя проверка на преброяването на населението
от 2011 г., за да видя колко са ромите у нас и да представя данните в Европа –
обясни тогава бившият служебен премиер. – Имаше опит от Министерството на финансите
да завиши размерите на БВП, за да си направи бюджет с по-голямо ниво на разходи,
което не допуснах.

 

Махнаха ме, защото исках да си върша добре работата. При срещата
ми с Орешарски си носех доносите срещу мен. Бях се подготвила. Не може в условия
на саботаж да се работи. Машината на статистиката произвежда числа, краде от ресурса
и унищожава хора. Написа се, че ми се е благодарило при срещата ни, но напротив.
Той ми каза, че е имало обществено недоволство срещу мен. Отдавна исках тази среща
с премиера, за да уточним няколко неща. Знаех какво ще се случи. Открих нещо важно
– вече няма задкулисие. Сега то е заменено от пердасъзлък. Това са хора, които
нямат свян.

Играем си на политика, на статистика,

на много неща. Надявам се в статистиката, че няма да се върне старата машина.
Има хора на ръководни постове, които получиха свобода да работят и вярвам, че
те няма да позволят.”

Поредният удар в живота на Инджова я затваря между четирите стени на дома, а
за да припечелва, се налага да започне да чисти входове.

2 г. след сътресенията през 2016 г. тя се появи отново в медийното пространство
и заяви, че вече е излязла от депресията благодарение на лекарства и най-вече
на внуците й.

“Живея заради Мартин и Ренета, те са най-голямото ми щастие”, обясни Инджова.
Тогава децата се бяха прибрали от САЩ за вакацията, за да постоят при баба си.

 

“Добре съм, минах през много изпитания и докато мога, ще я карам някак си – допълни
бившият министър-председател. – Пия си лекарствата, но не се оплаквам, не е в
стила ми. Дъщеря ми е била мой водач. Имах пред себе си по-мъдър и по-образован
човек.

 

Когато тя беше между 12 и 16 години е имала завършен интелектуален процес
на развитие, което я е направило да разбира от всичко, което може да срещне по
пътя. Тя беше мой литературен критик и правеше публичният ми образ, така че неудачите
и неволите ми да изглеждат героични. Рали си тръгна от България, защото беше обидена.
Казваха й: “Майка ти е комунистка”. А тя отговаряла:

“Комуниска, комуВисока, за мен е добра

Аз не държах оценките й да са високи, но тя си грабна двата куфара и замина за
САЩ. И явно там се е чувствала добре. Намери своето място, създаде семейство и
деца. Говоря за нея в сегашно време, това ми дава сила. Както казва дъщеря ми:
“Страданието ражда бисери”.”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 66-годишна татуирана блогърка се пусна по бански след погребението на четвъртия си мъж
Next: Кърваво меле: Шофьор премаза велосипедист, изостави го да бере душа и си продължи пътя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.