Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивчанка: Защо няма снимки на летуващи българи в Гърция – увити във вестник домати и храна от Lidl?
  • Новини

Пловдивчанка: Защо няма снимки на летуващи българи в Гърция – увити във вестник домати и храна от Lidl?

Иван Димитров Пешев август 4, 2022
tsatiastiagurci.jpg

„Уважаема редакция, редовно чета Вашия сайт, защото го намирам с интересни новини,
свързани не само с Пловдив и региона.

За съжаление ми прави впечатление множеството
статии, които публикувате в последно време, които изключително недобронамерено
коментират туристическите услуги по Българското Черноморие“.

„Моля да ме разберете правилно, защото нито съм от морски град, нито пък съм летувала
само в България! Но във времето, когато българският бизнес усеща последиците от
рестрикциите на пандемията, не е редно да се пускат в общественото пространство
статии само с изключително негативни коментари, т.е. „Не ходете в България на
море!“

Трябва ли да Ви изпратя снимки от гръцки и италиански хотели с мръсни стаи и бани,
чувалите с боклук, събирани от тяхното крайбрежие от доброволци или отзиви на
туристи, влезли дори в болница след хранене в гръцки ресторанти?

 

Във всяко стадо
има мърша, та и в нашето не може да няма.

 

Но къде са статиите с добрите примери по нашето море, със старанието на хората
да предоставят добър продукт или с наложените вече мерки за установени нарушения?

Ами да се отнемат лицензи и това да става обществено достояние, а не кой маймун
се е напил безпаметно и скачал балконинг, или като е парикарал неправилно в забраненото
се е борил с някой репатрак!

Защо нещата във Вашия сайт се изкривяват само в едната посока и какъв е Вашият
принос да се помогне на българския туризъм? Защо няма снимки от летуващите българи
по прекрасните гръцки плажове, които пристигат и се пльосват по шезлонгите с увитите
във вестник домати, храната купена от „Лидъл“-а, на границата и бурканите от багажника?

Защо няма снимки от летуващите в Турция и Тунис, в които просто не се допуска
фриволното поведение на самите туристи и веднага се вика полиция? А ако там спра
колата си на „забраненото“, дали въобще ще се допусне да се оплаквам и боря „като
свиня с тиква“ с репатрака?

 

Дали на мига няма да ми дръннат такава глоба, че повече
да не стъпя в този курорт дали от срам, дали от възможността за друга глоба? Аман
от мрънкащи, недоволни и крайно претенциозни спрямо парите, които са похарчили
за туристическия продукт българи!

 

Аман и от снимки на къпещи се с дрехите в морето „братчеди“ или с джапанките в
басейна, от заустени фекални води, мръсни хотели в Приморско, пияни туристи по
Слънчака и т.н.!

 

Защо не се пита кой е допуснал това да се случи – хотелиера,
който трепери за всеки клиент, кмета, който „не знае“ или органите, които трябва
да извършват контрол без да им се „мажат очите“?

 

Това ли имаме само?! Като се
надявам да не правите умишлено или парично обезпечено въпросното внушение, остама
Ваша читателка, И.Лазарова…“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иисусовата молитва е приложима при всички обстоятелства – Изключително СИЛНА МОЛИТВА
Next: Йосиф Сърчаджиев за Време разделно: Стъпках хляба, това ме съсипа!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.