Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само за 5 минути фугите на плочките в банята ще заблестят от чистота благодарение на тази смес
  • Новини

Само за 5 минути фугите на плочките в банята ще заблестят от чистота благодарение на тази смес

Иван Димитров Пешев август 4, 2022
fiugautuaute.jpg

Във фугите на плочките в банята постоянно се натрупва мръсотия, която не може да се отстрани с обикновен препарат.

В случая опитните домакини разчитат на прост, но ефективен метод за почистването им.
Топ трик за почистване на фугите в банята само за 5 минути

В половин чаша гореща вода разтворете 1 лъжица лимонена киселина. Разбъркайте, докато нейните кристалчета се разтворят напълно.

След това изсипете лъжица сода и няколко супени лъжици течен сапун за пране. Разбъркайте сместа до хомогенизиране.

За да придадете по-приятен аромат на течността, добавете 2-3 капки етерично масло от лимон, портокал или хвойна към нея.

Съставът се прилага върху замърсените зони и се оставя да престои 5 минути, след което фугите се почистват със стара четка за зъби.

Изплакнете с вода и плочките ще заблестят от чистота.

Още трикове за домакинството:

Довършвайте готвенето на пастата в тигана

Трикът как се довършва приготвянето на паста в тигана промени живота ми.

Един ден видях готвачите в заведение да изсипват сварената паста в тигана със сос, да я бъркат известно време и да добавят малко от водата, в която са варили пастата (и може би малко парченце масло), след което да я поднасят.

Съответно възпроизведох тази техника у дома. Имаше смисъл: защо да не се готви пастата (поне в последната минута) в соса й? Така вкусът прониква в пастата.

Тайното оръжие се оказа добавянето на водата от варенето й. Този богат на скорбяла еликсир създаде подобен на емулсия или крем сос, който свърза всичко в едно, превръщайки го в завършено ястие, вместо в два сглобени елемента.

От този момент нататък никога повече не готвя паста другояче.

Не се плашете от горещината (и от малко пушек)

Урок №1, който научих от работата като професионален готвач: не се бойте от горещината.

Няма начин да получите добро изпичане на стек или каквото и да е месо, без да вдигнете температурата. А ако вдигате температурата, ще се образува и някакъв пушек, когато месото влезе в досег със съда за готвене.

Това е нещо нормално – не се страхувайте! Просто бъдете готови да отворите прозорци и да изключите детектора за дим, преди да се задейства алармата.

Урок №2 може а бъде обобщен в малка игра, която обичам да наричам ‘Давай, опитай да прекалиш с подправките в този бургер.’

Мини-рендето и стъргалката не са само за сирене

Невероятно беше да открия, че мога да използвам стъргалката не само за цитрусови плодове.

Вместо мъчително бавно да кълцам на ситно чесън и джинджифил, аз просто ги настъргвам в салатения дресинг или сотето.

Използвайте ножица в кухнята

Използвайте ножица, за да нарежете храната на детето си. Имам предвид, съдържанието на купичката.

Нарязвам ВСИЧКО с ножица, когато става дума за храна за деца.

Използвайте сол за почистване на чугунените тигани

Чистете чугунени съдове със сол. Това е бърз и лесен начин да попиете мазнината, която би могла да граняса в тигана, без да използвате сапун, който би нарушил омасляването и би довел до ръждясване на тигана.

Солта също така помага за изсушаването на залепнали частици – за по-лесното им премахване.

Дайте пространство на зеленчуците

Не препълвайте съда за печене. Моите печени зеленчуци винаги бяха само ‘приемливи’ – и не съзнавах, че това се дължи на факта, че тъпча вътре колкото зеленчуци се поберат.

Сега им оставям малко пространство – и печените ми зеленчуци са станали два (или три, или четири?) пъти по-добри.

Вземете си шпатула за риба (и я използвайте за всичко)

Рибената шпатула беше безценно откритие. Използвам я за всичко – от омлети до пържени патладжани, сваляне на бисквити от тавата и – естествено – риба.

Би трябвало да я преименуват на „шпатула за всичко“, може би така повече хора ще си я купят.”

Киснете кафявия ориз

Накисването за една нощ на кафявия ориз улеснява варенето му.

Използвайте пасатов

Голям почитател съм на пасатор — не разбирам как изобщо някога съм правила супа (а правила ли съм? Изглежда сякаш е било в древността), преди да си купя такъв преди около две години.

Кухненските роботи са нещо чудесно, но за по-малко от $30 можете да получите перфектна кремсупа с много по-малко усилия.

Тенджерата под налягане е сбъдната мечта за бобовите храни

Не че не обичам да накисвам бобови храни, но когато използвах тенджерата под налягане, за да направя най-добрия сушен нахут, който съм вкусвала в живота си, се превърнах в маниакален пророк на тенджерите под налягане.

Нужни са само 40 минути готвене без наблюдение — вместо 3 часа плюс киснене цяла нощ — за да получите перфектно меки, кремести отвътре, безупречно подправени зрънца нахут (или каквото и да е бобово растение). Оттогава не го правя другояче.

Сол, и пак сол

Научете се да използвате правилно солта! Израснала съм с необичаща сол (но иначе чудесна!) майка диетоложка, и не бях школована във вълшебната магия на натриевия хлорид, докато не заработих като професионален готвач.

По-конкретно: колкото повече мазнина съдържа дадено ястие, толкова повече сол е нужна, за да изпъкне реално вкусът (мислете за бургер или богат сметанов сос). Винаги работи.

За дресинги, бурканът е най-добрият ви приятел

Някога правех опасното балансиране на купа и разбиване, докато приготвях винегрет, но животът ми (или поне салатите ми) завинаги се промени, когато най-после се възползвах от това, че имам безгранични резерви от буркани с закопчаващ се капак.

Поставям оцет, дижонска горчица, подправки и олио в половинлитров (или по-малък) буркан с капака отгоре, разтърсвам добре и съм готова.

А и мога да направя още и да го съхранявам в същия буркан. Сериозно, как досега не съм се сетила за това!?

Най-добрият начин да почистите зеленината

Помня веднъж, че се канех да измия салата, и баща ми ми каза да я мия от страната на листото, а не откъм стеблото.

Ако има мръсотия около стеблото – а обикновено тя е точно там, естествено! — и я миете по другия начин, я разнасяте по листото.

Мисля за това всеки път, когато мия зеленина. Освен това беше съвет от баща ми, който се занимаваше само с малка част от готвенето вкъщи.

Режете правилно лука

Научете се как да накълцате правилно лук на малки парченца. Просто потърсете в Google. Няма нужда да ми благодарите.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Йосиф Сърчаджиев за Време разделно: Стъпках хляба, това ме съсипа!
Next: Отец Иван потъна в мизерия

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.