Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма прошка! Служебният кабинет току-що удари брадвата и на Румен Спецов
  • Новини

Няма прошка! Служебният кабинет току-що удари брадвата и на Румен Спецов

Иван Димитров Пешев август 5, 2022
sepcpeoeovoev.jpg

На неговото място застава Борис Михайлов

Румен Спецов е освободен от поста шеф на НАП. На неговото място застава Борис Михайлов.

Спецов се прощава с позицията си „по съображения, свързани с неизпълнение на задължения по Закона за приходната агенция“, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.

„По официално предоставяна от ръководителя на НАП информация от началото на годината са подавани разнопосочни данни относно прогнозните и очаквани данъчни приходи за 2022 г.

До края на месец март 2022 г. се подава информация от НАП за очаквано значително неизпълнение на приходите спрямо разчетените по Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. данъчни приходи.

След приемането на актуализирания Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и независимо от промените, настъпили при гласуването на закона, е подадена информация за очаквано преизпълнение. Отклоненията в прогнозирането на приходите както при планирането, така и при очакваното изпълнение, създава риск за планирането и изпълнението на разходната част на бюджета и финансирането на държавните политики.

Освен това, съществува и допълнителен риск, който не се отчита в прогнозите на НАП, свързан със задълженията на държавно дружество към бюджета. Към 31 юли 2022 г. просрочените задължения на дружеството към НАП са в особено големи размери. Продължаващи проблеми с плащанията на дружеството на дължимото ДДС до края на годината биха представлявали допълнителен риск за изпълнението на приходите, администрирани от НАП“, гласи още официалната информация от Министерския съвет.

Наследникът на Спецов – Борис Михайлов, е роден през 1959 г. в София. Има завършени две магистратури – по икономика в УНСС и по право. Преминал е курс по мениджмънт в САЩ, както и квалификационни курсове в България в областта на приватизацията и приватизационните фондове, стоковите, фондовите и валутните борси.

ГЕРБ: Шефът на НАП е продал фирмата си със задължения към хазната от 1,5 млн. лв.

Бил е ревизор в Министерството на финансите, данъчен инспектор и началник на отдел в данъчната администрация, собственик и управител на консултантска фирма в областта на финансите и правото. Притежава над 10-годишен опит като адвокат по данъчно и наказателно право.

От 10 юни 2021 г. до 4 март 2022 г. (в предишния служебен кабинет, назначен от Радев) е бил изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. Тогава от ГЕРБ заявиха, че Михайлов е бил разследван за източването на 15 млн. лв. ДДС, но от правителството отвърнаха, че е оправдан по всички обвинения.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топ политолог каза кой печели предсрочните избори
Next: Силен тътен, хвърчащи ламарини и писъци: Зрелищна катастрофа в София, попилени са 5 коли

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.