Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на КЕВР разтресе ефира с данни за цената на газа и хвана Лена за косите: Къде е?
  • Новини

Шефът на КЕВР разтресе ефира с данни за цената на газа и хвана Лена за косите: Къде е?

Иван Димитров Пешев август 5, 2022
ekvekvkerlanr.png

Природен газ ще има в България на атрактивна ниска цена. Снабдяването на България с природен газ ще протича главно от три направления. Първото – малко над един милиард кубични метра от Азербайджан – по дългосрочен договор, гарантирани доставки.

Въпросът е къде ще бъде разтоварен този природен газ и по какъв тръбопровод ще достигне до границите на България, това заяви в ефира на bTV тази сутрин шефът на КЕВР Иван Иванов.

„С Азербайджан се водят преговори за още половин милиард куб. м, останалите количества ще дойдат чрез втечнен природен газ, с танкери, които са в Източното Средиземноморие. Там има такива плавателени съдове с такива количества газ.

Проблемът с инфраструктурата остава да се реши. По-лесната и лека част от договорките са количествата, които могат да се осигурят от танкерите, въпросът е къде ще се разтоварят, как ще достигне до границата на България този газ – по кой тръбопровод“, уточни председателят на КЕВР. И добави:

Гръцката страна въвежда допълнително един плаващ голям танкер, който се явява като склад за допълнително количества природен газ. Конкретно за България не мога да кажа дали количествата са гарантирани, но това може да бъде направено. България е в състояние да купи от фирмите, които за закупили тези слотове и природен газ ще бъде доставен, добави още Иванов.

Още февруари месец, както се казва, във въздуха се чувстваше мирис на барут, после избухна войната между Русия и Украйна. Ние сега можехме да имаме и закупени слотове, но този момент беше пропуснат. Сега ще се снабдим с газ, но на много по-висока цена.

Турция също е възможно решение за разтоварване на газ.

Важното е ние да бъдем част от обединена Европа, защото гаранции иначе няма как да бъдат дадени. Допреди няколко дни едно, вече в оставка, правителство, даваше много разнопосочни сигнали. Лена Бориславова заяви, че чакаме четири пъти по-евтин природен газ. Къде е? Сега, поради пропуснати възможности, ще платим много по-скъпо.

До 1-ви януари 2023 цената на топлинната енергия няма да бъде променяна. „Топлофикация“ трябва да бъдат подпомогнати – без това те няма да могат да изплатят и своите задължения към „Булгаргаз“. Винаги има решение, за да не се продължи с това потъване на „Топлофикация“.

„Булгаргаз“ изпълняваше коректно договора с „Газпром Експорт“. В един момент ултимативно поиска договора едностранно да бъде променен в една клауза. С действията, които последваха, „Газпром“ показа, че не е надежден доставчик.

Да припомня, че през 2009 в продължение на 16 дни България беше лишена от природен газ, което нанесе 500 млн. загуби на българската икономика“, завърши шефът на КЕВР, според когото страната ни, все пак, няма да остане без природен газ, въпреки че ще ни струва скъпо.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обирът на века! Не е за вярване какво отмъкнаха от бизнесмен в Смолян
Next: Обрат! Медиците ликуват: Върнаха проф. Асен Балтов на работа в Пирогов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.