Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията в Ахтопол е огромна: Загиналите са баща на детенце и любим човек на млада жена, които се втурнали да спасяват удавници
  • Новини

Трагедията в Ахтопол е огромна: Загиналите са баща на детенце и любим човек на млада жена, които се втурнали да спасяват удавници

Иван Димитров Пешев август 5, 2022
vaivianoalspsv.jpg

Ивайло Николов е спасителят, който е вадил удавници от неохраняемата зона на плаж в Ахтопол вчера. Постът му е на 305 метра от мястото. Във водата е имало общо четирима давещи се, от които двама не са оцелели.

Точно те са влезли във водата, за да спасяват другите давещи се. С тях на плажа са били и близките им – жената и детето на единия и приятелката на другия. Трагедията е огромна, предава БТВ:

„Двама млади мъже се удавиха посред бял ден на плаж в Ахтопол. Мястото е между два плажа – Къмпинг „Делфин“ и Ахтопол Север. Ивицата е доста голяма и посещавана, но оставена без охрана. Всичко се развива вчера по обед. Спасителите разказват:

С колегата бяхме на поста, видяхме, че от неохраняемата зона притичва жена и започва да ни маха, веднага разбрахме, че става нещо. Подадохме сигнал на колегите и тръгнахме веднага към неохраняемата зона.

Видяхме един човек първоначално, влязохме с колегата, успяхме да го хванем и по време на извличането към брега, виждаме още един човек, който се е опитвал да помогне на давещия се и започва и той да се дави. С нас имаше двама туристи, които ни помогнаха, много сме благодарни.

Извадихме двамата души на брега, но дойде една жена с детенце и каза, че бащата на детето също е влязъл вътре да помага, но го няма и точно след няколко секунди идва още едно момиче и казва, че и нейният приятел е влязъл, но такива момчета нямаше, когато влязохме.

Веднага повиках помощ от другите колеги, започнахме акция да ги търсим, но след около 20-тина минути, единият колега откри първото момче, извадихме го на брега, започна сърдечен масаж, вдишване уста в уста 30-тина минутки от екипа на спешна помощ, без успех. През това време търсихме и другия човек, след един час излезе и той. Общо взето това се случи.“ – разказва спасителят Ивайло Николов.

„Когато е бурно морето, всеки път ни викат поне за един случай, а ние трябва да гледаме нашата зона. Трябва километър и 200 метра поне да измине медицинският екип. Тук се вдига най-голямата вълна. Това е най-опасната зона“, каза друг старши спасител.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина впезапно младият преводач Боян Костов
Next: Черна събота! Чудовищна катастрофа с автобус, режат ламарините, има много загинали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.