Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЗВЕРСТВО! Гнусни разкрития за извращенията на 40-г. мъж с 8-г. дете, разследващите се прекръстиха
  • Новини

ЗВЕРСТВО! Гнусни разкрития за извращенията на 40-г. мъж с 8-г. дете, разследващите се прекръстиха

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
ziviairaistnante.jpg

40-годишен мъж е задържан за 72 часа и обвинен за отвличане и блудствени действия с малолетно дете. Той е признал вината си и е разказал пред разследващите детайли по случилото се, твърди БЛИЦ.

Задържаният има предишна присъда за кражба.

Пострадалото дете се издирваше, то изчезна на 3 август изчезнало от централната част на Добрич, където с двете си сестри играело на детска площадка. Там 8-годишното момиченце поискало пари от обвиняемия, който му дал 1 лев и го завел да му купи сладолед.

След това по черни пътища го отвел в близко село в дома си, заключил го в къщата.

Обвиняемият се върнал няколко часа по-късно и, тъй като детето плачело и искало да си тръгне, той го завързал. Преди да заспят С.М. извършил блудствени действия спрямо малолетното момиченце.

Пострадалото дете било открито на 4 август 2022 година в централната част на Добрич, отново само. То било оставено там от обвиняемия.

Още крими:

По данни на експерти стойността на наркотичното вещество би надхвърлила 350 000 лева

Криминалисти от ОДМВР – Кюстендил и полицаи откриха и иззеха над половин килограм кокаин в Дупница, съобщиха от МВР.

Спецоперацията е проведена в четвъртък на територията на Дупница от служители на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ – ОДМВР и на РУ Дупница. При процесуално-следствените действия в жилището на 36-годишен мъж са открити и иззети 0.596 кг кокаин. Високорисковото наркотично вещество било разпределено в 2 кутии. Видът му е установен с полеви наркотест. По данни на експерти стойността на наркотичното вещество би надхвърлила 350 000 лв.

Малко по-рано 36-годишният е хванат да управлява автомобила си след употреба на дрога – тестът му е направен с техническо средство. Мъжът е задържан в ареста на РУ Дупница. Образувано е досъдебно производство за държане на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително и бързо полицейско производство за управление на МПС след употреба на дрога. Уведомена е прокуратурата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КОШМАР! 8-годишно момиченце изчезна в Добрич, намериха го с травми на половите органи
Next: Мъж отвлече момиченце от центъра на Добрич и блудства с него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.