Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Гъмжи от полиция на плажа във Варна! Не дават пиле да прехвръкне! Откриха
  • Новини

Извънредно! Гъмжи от полиция на плажа във Варна! Не дават пиле да прехвръкне! Откриха

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
gugamgajgjaga.png

Нещо необичайно се случи на Южния плаж във Варна.

Там е пълно с полиция и не се допускат хора.

Около камъните морето изхвърли неустановен обект на варненския плаж, в близост до пристанището.

Плажуващите се уплашиха заради възможна опасност.

Десетина полицаи пристигнаха на мястото, след като граждани са подали сигнал, пише Булфото.

Някои местни жители обясниха засиленото полицейско присъствие с това, че обекта най-вероятно е морска мина.

Според други обаче става въпрос за урна от крематориум.

Не е изключено някой да е изхвърлил урната от Вълнолома, докато разпръсква прах на починал човек.

Това обаче е абсолютно забранено.

Още от морето:

Най-много българи стават жертви на обири в момента в районите на Халкидики, Аспровалта и Неа Перамос, пише „Телеграф“, позовавайки се на информация от Министерството на външните работи.

Обирите се извършват от „местни граждани или гастролиращи престъпни групи от България и Албания“, уточниха от дирекция „Стратегически комуникации и публична дипломация“ към МВнР.

В свое разследване преди дни медията разкри кои са групите и тарторите им, които крадат в южната ни съседка. Бяха показани и криминалните досиета на бандитите, както и къде и как нападат в момента.

Бандите на Дипломата и Ужаса грабят наши летовници в Гърция, разбиват коли и вили

Българи пък вече редовно сигнализират във фейсбук групите за пътуване в Гърция за зачестили кражби от леки коли и къщи.

Ръст

„През последните седмици в Генералното консулство на България в Солун се регистрира значителен ръст на подадени заявления за издаване на временни паспорти от български граждани. Техните лични документи, вещи и пари са били откраднати от автомобилите им, докато са летували на плажа. Има случаи и на откраднати лични автомобили“, допълниха от МВнР.

Набезите

Все още няма подадени официални сигнали в генералното консулство в Солун за обири на къщи и апартаменти на българи в Северна Гърция. От ведомството обаче разкриха, че „при разговори със служители на гръцката полиция бе посочено, че действително има ръст на кражби от автомобили, оставени без надзор“.

Съветите

С цел предотвратяване на подобни престъпления МВнР препоръчва на летуващите в Гърция български граждани да не оставят чанти с лични документ и други вещи в притежаваните от тях автомобили в плажните зони и в населените места, тъй като те привличат вниманието на престъпниците.

За капаните по време на почивка в южната ни съседка предупреждават и наши сънародници.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Семейство чака 9 години края на света в мазе: Най-малките от шестте деца на фамилията изгубили способността да говорят
Next: Почина второто ми детенце – Таня Боева със страшни разкрития за ада в живота си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.