Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина второто ми детенце – Таня Боева със страшни разкрития за ада в живота си
  • Новини

Почина второто ми детенце – Таня Боева със страшни разкрития за ада в живота си

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
tantqnqoeoveva.jpg

Таня Боева проговори за кошмара, през който я е превела съдбата през последните пет години, а причината за ужаса се корени в развода с първия й съпруг Михаил Бургуджиев.

Поп фолк звездата издаде почти през сълзи през какъв ад е минала и вероятно все още преминава психически и със сигурност е предизвикала истински шок във феновете си, които десетки пъти са се питали защо тя изведнъж изчезна от музикалната сцена и от публичността изобщо.

„Не можех нито да пея, нито да творя. Бях заплашвана от десетки криминално проявени лица през последните 4-5 години. Беше въпрос на оцеляване за мен и за моите близки“, сподели изпълнителката, а остатъка от разказа й, е смразяващ откъм факти.

„През септември 2017-та бяха първите атаки – психически, емоционални, физически. Бях спирана по улиците, заплашвана от внушителни фигури. Това, което прочетох между страниците от разследването, свидетелските показания, които видях, дават отговор. За себе си имам своя отговор. Но не знам… може би тези хора знаят най-добре защо го правят, каква наслада носи, колко мъжко е да си мъж и да посягаш на жена, на майка.

Част от тях звучаха така: „Ще ви отрежем главите!“, „Няма да видиш повече детето си!“

Трябвало е непрекъснато да бъда заплашвана, мачкана, третирана. Бяха ми казали и че ще открият наркотици в колата ми. Заплахите идваха под всякаква форма – казваше ми се какво да правя, какво да не правя.

В един момент имаше едно много мащабно разследване от Главна дирекция Национална полиция, в което и аз бях подала сигнал. Започна наистина сериозно разследване. За момент повярвах, че истината ще възтържествува. Но досега още не се е случило.

Домът ми в Стара Загора беше нападнат, чупиха ми камери. Не знам, ако аз и детето ми в този момент минавахме от там, какво щеше да се случи. Софийският ми дом също беше разбит и обран. На 8 март дойдоха пратеници при мен, за да ме заплашват. Датите не са случайно подбрани“, добави още певицата, но не пожела да разкрие дали е имала някакъв вид посегателство върху себе си по време на брака си.

„Не бих искала да отговоря дали по време на брака си той е упражнявал върху мен някакъв тормоз… Не желая да отговарям пак пред институции, пред които няма как да се докаже какво е ставало между четири стени. Това е само между нас.

Всеки човек изживява своята съдба. Такава е била моята – смирено и с вяра, казва поп фолк дивата, която е преживяла наистина страшни моменти в досегашния си живот, включително и загубата на дете.

„Когато родих второто си детенце и то на другия ден почина… Тогава забравих да питам „Защо на мен, Господи“. Силата идва от вярата. Фактът, че идва едно прекрасно момченце – Росен, беше основната, огромна сила да продължа не само да живея, а и да бъда силна майка, която да научи детето си да бъде истински мъж.

Периодът, в който Таня Боева отсъства от музикалната сцена, й носят колосални загуби, но това е време, в което тя се е занимавала с друг бизнес.

„Бях изоставила музиката. Занимавах се с рекламна агенция. Сега обаче, отново се връщам към музиката. Нямам търпение да издам новата си песен, да издам албума, да ги представя пред хората. Натрупах колосални загуби за стандартите на страната. Ако един артист отсъства 5 месеца, загубите са големи. А когато го няма 5 години… размерите са невероятни“, споделя тя. И добавя, че пред този период последното, за което е мислела, са разкрасителните процедури и пластичните интервенции – каквито информации често са тиражирани в публичното пространство.

„Нямам нито една пластична интервенция през последните 5 години. Но каквото и да прави един човек, го прави за себе си. Ако го е направил, значи е почувствал нужда. Носът си коригирах през 2004-та – веднъж и само веднъж. Имам още една интервенция, след раждането на сина си Росен. Няма друго, за ужас на всеки, който търси нещо още в тази посока“, затвори и тази тема брюнетката, преживяла истински катарзис в живота си, пише show.blitz.bg.

Източник: Марица

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Гъмжи от полиция на плажа във Варна! Не дават пиле да прехвръкне! Откриха
Next: Ето как ни цакат вече при теглене на банкомат – теглиш повече, удържат ти повече

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.