Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България
  • Новини

Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България

Иван Димитров Пешев август 7, 2022
repririzirairz.jpg

Президентът Румен Радев коментира пред журналисти, че подобно на наследството на кабинета „Борисов“ и това на „Петков“ е тежко. Той присъства на джаз концерт в Боровец. Коментира, че там, където пиарът е повече от работата винаги наследството е тежко.

„Така беше след Борисов, който разхвърля едни тръби по полето и те ръждясваха с години. Така е и след кабинета „Петков“, който смело обяви 30 август за дата да се изкарат Акт 15 и Акт 16 при огромна несвършена работа“, коментира той. Двата акта са за строежа на газовата връзка и тяхното издаване е едно от условията, за да влезе в експлоатация.

Според него служебният кабинет е заварил „маса забележки и маса несвършени неща“, което той обеща да се оправи максимално скоро. Такава теза малко по-рано разви и премиерът Гълъб Донев в първото си интервю след заемането на поста пред БНТ.

Освен двата акта за да действа газовата връзка, по споразумение между акционерите в компанията мениджър „Ай Си Джи Би“АД тя трябва да има вписано двустепенно управление. Такова е заявено в Агенцията по вписванията на 29 юли, но ведомството отказва да го впише заради документални нередности, които открива.

По-рано „Капитал“ съобщи, че в допълнение новият енергиен министър Росен Христов е отменил решението за това ръководство, но ведомството му отрече. Според президента „определени посредници и лобисти просто губят нервите си“ при самата мисъл, че може да им се отнеме възможността да печелят от кризата, която те самите предизвикали, а домакинствата и бизнесът искат евтини и надеждни доставки на газ.

С последното отговори и на въпрос дали назначеното от него служебно правителство цели да възобнови отношенията с „Газпром експорт“ въпреки санкциите на ЕС спрямо Русия и общото решение да се търсят алтернативи.

“ Правителството трябва да се ръководи в своите действия в енергетиката така че да осигури стабилност и надеждност, които са задължителни действия за борба с високата инфлация. Във фокуса на неговите действия трябва да стоят интересите на българските потребители и бизнеса“, подчерта той.

Разривът, който се коментира не е между мен и социалистите, а между ръководството на партията и левите хора. Отрече да има реваншизъм от страна на служебното правителство, което направи вече множество кадрови смени и отмени някои решения на предния кабинет. По-рано днес сред освободените попаднаха и шефът на приходната администрация Румен Спецов и на Агенция „Митници“.

„Дал съм свобода на министрите да определят своите екипи, за да предприемат най-ефективни и решителни действия за овладяване на кризата в рамките на закона“, обяви Радев. Посъветва да се погледнат промените в някои министерства при четворната коалиция, за да се види какво значи политически назначения.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От преди минути, военните са на мястото: Взрив разтърси плажа на Царево
Next: Футболният талант Антон Адаричев уби баща си, след това закла и майка си заради дългове от комар

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.