Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшна трагедия! 12 загинали при жестока автобусна катастрофа в Хърватия
  • Новини

Страшна трагедия! 12 загинали при жестока автобусна катастрофа в Хърватия

Иван Димитров Пешев август 7, 2022
tejtakktaktkakat.jpg

Дванадесет души загинаха, а десетки са ранени при катастрофа на полски автобус в Северна Хърватия, съобщиха хърватските медии.

По данни на хърватската телевизия Ен1 ранените са 31. По-рано агенция Хина съобщи за 40 ранени.

Единадесет души са загинали на място, а един човек е починал в болница, уточни Ен1. Ранените са приети в болници във Вараждин, Загреб и Чаковец.

Катастрофата е станала в 5.40 часа на магистрала А4 в посока Загреб, когато автобус с полски регистрационен номер е излязъл от пътното платно във Вараждинска област, Северна Хърватия.

Има съмнения, че шофьорът е заспал на волана, допълва хърватската телевизия ХРТ.

Хърватският министър на вътрешните работи Давор Божинович каза, че автобусът е превозвал поклонници до католическото светилище на Дева Мария в с. Меджугорие, Босна и Херцеговина, допълва Хина.

Светилището е третата най-популярна дестинация за поклонение в Европа след Лурд (Франция) и Фатима (Португалия), въпреки че Ватиканът не е потвърдил нито едно от чудесата, които хора твърдят, че са видели там, допълва АП.

Божинович отиде на мястото на инцидента в събота сутринта.

Общо 43-ма пътници са били в автобуса, каза той на пресконференция в близкия град Вараждин, съобщи БТА.

Хърватският премиер Андрей Пленкович изрази съболезнования на близките на загиналите и разговаря по телефона с полския си колега Матеуш Моравецки.

Изказах своите съболезнования на семействата на жертвите от името на правителството и информирах полския премиер, че компетентните служби са на място и че ранените пътници са лекувани, написа Пленкович в Туитър.

Говорител на външното министерство във Варшава каза пред полската агенция ПАП, че всички жертви са полски граждани. Полският премиерът Моравецки потвърди в Туитър, че поклонниците са пътували към Меджугорие. Той изрази най-дълбоките си съболезнования на семействата на жертвите, допълва ДПА.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте къщата, заради която застреляха баща и синовете му в Рогош
Next: Започна с боботещ грохот преди минути, мощно земетресение разтърси Турция! Там гъмжи от български туристи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.