Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голямо щастие в семейството на новия премиер на България
  • Новини

Голямо щастие в семейството на новия премиер на България

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
noqviqipremier.jpg

Новият служебен премиер Гълъб Донев е омъжил дъщеря си и е станал дядо на внуче седмици преди назначението. Първородният внук на 55-годишния Донев се казва Робърт и е голямата гордост на своя дядо, който ежедневно полага грижи за него и обича да прекарва свободното си време единствено и само в уюта на дома си, обграден от своето семейство.

Щерката на Гълъб и съпругата му Нели се казва Габриела и е завършила Американския колеж в София през 2016 г. След това е учила актьорско майсторство в London School of Dramatic Arts в английската столица, а после е продължила в същата специалност и в Американската академия за драматични изкуства, която има две седалища – в Лос Анджелис и в Ню Йорк.

Справка показва, че година обучение там струва 36 480 долара, като това е само таксата за университета. В тази сума не влизат личните разходи. Въпреки солидното образование в най-престижните обучителни центрове в света, щерката на Донев не успява да направи актьорска кариера нито у нас, нито в чужбина.

Амбициите й за пробив на сцената остават на заден план заради голямата й любов с нейната половинка Тери, с когото са двойка отдавна, но преди да станат родители, узаконили връзката си с брак.

Все пак щерката на премиера има собствени доходи и развива частен бизнес. Преди 2 години тя е регистрирала фирма с име „Зелената стая“. „Студио по изкуства, развиващо не само таланти, но и емоционална интелигентност. Чрез лична и индивидуална връзка градим знание“, описва начинанието си Габриела, която в момента е отдадена основно на майчинството.

Най-голяма помощ в отглеждането на малкия Робърт тя получава от своята майка Нели. Съпругата на Гълъб Донев е известна столична зъболекарка и не се притеснява да споделя моменти от семейния им свят в социалните си мрежи. От щастливите кадри, които изобилстват в профила й във фейсбук, се вижда, че пътешествията са голямата им страст.

С камерата са запечатали спомени от пътуванията им до Азорските острови, Москва, ски ваканциите им в едни от най-скъпите зимни курорти в австрийските Алпи и областта Тирол, Канарските острови и още много дестинации. Когато не обикалят по почивки, семейство Доневи се радват на лукса в своята къща в София, простираща се на внушителните 408 квадрата.

Имотното състояние на служебния премиер, който бе и социален министър в предишния кабинет на президента Румен Радев, е завидно добро. Гълъб Донев притежава още половин част от вила и гараж в село Понор, Костинброд. Съпругата му Нели пък е собственик на 1/2 апартамент в София, зъболекарски кабинет и половината от парцел, отново на територията на столицата.

Гълъб Донев е роден на 28 февруари 1967 г. в София. Завършва 35-а Руска езикова гимназия в столицата, а после придобива магистърска степен по „Финанси“ в УНСС и по право в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Специализира и „Бизнес и мениджмънт“ в УНСС. От 2001 година навлиза в дебрите на политиката и заема различни високи позиции в министерски и други институции, пише „Ретро“. С Румен Радев го свързва приятелство, което е причината и през двата си мандата на „Дондуков“ 2 президентът да го назначава за свой съветник и секретар по социалните политики.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лукс и охолство: 11 души персонал обслужват бизнесмена Нинджата на 35-метровата му яхта край Халкидики и Монако
Next: Защо не трябва да изхвърляте пръстена от бутилката с олио -ще ни благодарите за този съвет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.