Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето каква пенсия получава нашенец за 20 години труд в Германия
  • Новини

Ето каква пенсия получава нашенец за 20 години труд в Германия

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
trrudugemrmay.png

Преди повече от две десетилетия нашенецът отишъл да си търси късмета в Германия. 57-годишният Иван Никифоров е роден в Елена и като всеки жител на възрожденското градче, носи в себе си духа на балканджия бунтар.

Не можел да се примири с ниското заплащане, неуважението към работниците и кризата у нас и решил да стегне куфара за Германия. И тъй като бил с професионално образование за електротехник, чрез Агенцията по заетостта кандидатствал за работа по специалността си в страната с най-добра икономика в Европа.

„Заминах в Германия с ясната цел да бъде електротехник, но когато пристигнах, ми заявиха, че нямам необходимата квалификация. Насочиха ме към друга професия. Така не след дълго започнах работа в завода за производство на автомобилите „Ауди“ в Инголщат“, разказа Иван. Той се трудел на поточна линия, където слагал скобите за закрепване на купетата. Работното му време било 6 часа с 2 паузи по 15 минути.

Законодателството в Германия не позволява повече от 20 години труд първа категория и затова, когато Иван достигнал края на този период, се пенсионирал. Сега 57-годишният мъж получава 2800 евро на месец от немската държава и казва, че ако може да върне времето назад, отново би заминал за Германия и би се захванал с този тежък труд.

Нашенецът се гордее, че е успял да възпита сам дъщеря си, след като през 1991 година съпругата му починала. На неговите плещи паднала цялата родителска отговорност, но той се справил перфектно и днес момичето е четвърта година старши специализант по коремна хирургия в Германия.

Когато се уверил, че тя е напълно самостоятелна и може да се справи с всичко, Иван решава да се върне в родната страна и да се погрижи за възрастните си майка й баща. Прави ремонт на семейната къща и подобрения на имота, които да им осигурят комфорт.

„Родителите ми са пенсионери, единият взима 270 лв., а другия – 208 лв. Имат нужда от помощ, защото са на 78 и на 74 години“, споделя той. Не крие, че без неговата немска пенсия трудно биха се справили, и бързо прави сравнение с живота в Германия.

„Хранителните продукти тук са много скъпи. За сравнение – килограм пилешки бутчета там струват 2 евро, а в България – 5 лв. Качеството на храната също е различно. Безспорно има двоен стандарт“, категоричен е еленчанинът.

Това обаче, което му прави най-неприятно впечатление, е замърсяването. „Много е грозно, когато видя млади хора да изхвърлят боклуци по улицата. За съжаление, това е ежедневие. Всеки бърза, всеки е забол глава в телефона си, никой не поздравява“, допълва Иван.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж отвлече 8-годишното момиченце на Людмила от центъра на Добрич, блудства с него. Ето думите на майката към чудовището
Next: Работата става дебела! Вижте какво са извършили убитите роднини точно преди Николай да ги разстреля

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.