Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Райчев каза защо Борисов ще е победителят на изборите и каква стратегическа грешка прави ПП
  • Новини

Райчев каза защо Борисов ще е победителят на изборите и каква стратегическа грешка прави ПП

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
bbsobosbisiros.jpg

„Бойко Борисов нахлу в познати, любими води. Центристът е обединител, седи в обединителна реторика, консенсусна реторика. Тя е печелившата. В повечето случаи политическата криза завършва с това, че центърът надделява.“

Този коментар направи в интервю за БНР социологът Андрей Райчев.

Той смята, че Борисов е подал няколко центристки сигнала, предизборно е получил отрицателни отговори, но заема ниша, в която вижда „кое ще се котира, на кое борсовата му цена ще е най-силна“, като така прави изпреварваща маневра и ще излезе от изолация.

„Нишата се състои от две думи – евроатлантическо правителство. Западът ужасно се страхува – резултат от агитацията на цяла серия NGO-та в България, които за да си осигурят хляб и масло, но без хайвер, си осигуриха това с абсурдното дуднене, че България застрашава Европа с напускане на НАТО и ЕС. Каквато опасност просто няма.

Но те през цялото време създават тази опасност и по тази причина Западът казва – да не вземем да пробием фронта и да направим услуга на Владимир Путин, да направите нещо по-голямо, коалиционно, евроатлантическо. И това е шансът на Борисов.“

Андрей Райчев акцентира върху резкия завой, направен от ПП от центъра към дясното пространство, като така те са освободили центристко пространство и „ГЕРБ нахлу в него“.

ПП реши да стане русофобска, за да стане дясна, подчерта той, като посочи три опорни точки на дясното – комунисти, ченгета, руснаци.

По думите му ПП „плуват“ към това да са най-голямата сила в дясното пространство и „май отказват на ДБ“, но това е стратегическа грешка.

Райчев е на мнение, че ПП се къпят в радост, но „забравят качеството, което носи ДБ – на автентична десница, ДБ е наследник на истинското синьо“, докато рисковете пред младото са „да умре бързо – бамбукът расте бързо, но не е много здрав, те подценяват тази опасност“.

Според социолога отношението на ПП към президента не е отцеубийство, колкото типична неблагодарност.

Райчев изтъкна, че с настоящото служебно правителство президентът действа поновому, няма лозунг „изчегъртване“ и идеята не е той да е обединител на всички, които са против някого.

По думите му има две сили, които трябва да влязат в следващия парламент, които неизбежно трябва да говорят за реваншизъм – ПП и БСП, но с различни мотиви.

„В България има 700-800 000 леви хора Една от големите загадки на тези избори е къде отиват тези хора. ПП се разделя с тези гласове, но пък получава други.

Кои ще са повече, изборите ще покажат. Така или иначе, ПП не е възможен адресат на тези хора, не е възможно да пуснат тази бюлетина.

Остава опитът на Янев, но той не е много ясно ляв, остава негласуването и остава „Възраждане“.

Но „Възраждане“, макар че лидерът им е много възпитан човек, много умело се държи, много спокойно говори, въобще не напомня Волен Сидеров по никакъв начин, предлага прекалено радикална оферта на българите – нов 10 ноември. Е, няма да отидат на това, да подкрепят още един преход“, коментира още Райчев предстоящия вот.

Относно позицията на България за руския газ Райчев отбеляза:

„Да се правим на по-големи светци от Зеленски, е абсурдна поза. И Зеленски го надцакваме – ние пък няма да вземаме, а ти вземаш.

Не съм чул някой газопровод да удари. Един газопровод не спукаха. Това е огромен майсторлък. И Украйна си взима газа, продава газа и се обръща към нас – махнете газа. Това е комедия.“

„Това е религиозна война, в която ние не трябва да се намесваме“, категоричен е анализаторът.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията се случи! Дете на 2 годинки се удави в надуваем басейн в Карловско
Next: Извънредно! Масова евакуация край Карнобат. Горят много къщи, майки с деца ридаят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.