Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Туристите в Приморско, Китен и Бургас пропищяха от нова напаст
  • Новини

Туристите в Приморско, Китен и Бургас пропищяха от нова напаст

Иван Димитров Пешев август 9, 2022
prriramroaros.jpg

Преди няколко дни стана ясно, че туристите по родното море пропищяха от страшна напаст – щипалки. Но днес стана ясно, че нова напаст тормози летивниците.

Ето за какво става въпрос:

„А какво прави община Проморско по въпроса с комарите и насекомите?! Навън не се стои от комари, а домовете ни се напълниха с дребни мушички, които кръжат навсякъде.

Моля, не се ангажирайте да събирате само данъци, а се заемете да пръскате против насекоми“, призова потребителка на Фейсбук, очевидно живееща в курортното градче, уточнява burgas24.bg.

Интересното е, че в коментарите под призива се включиха доста хора, котио твърдят, че положението е същото в Китен и в Бургас.

Още от морето:

Опасно водно течение край Бургас

Малчугани се губят на плажа, момченце вървяло километър и половина

Награждават морски стражи, шампион по водна топка спасявал бедстващи

Плажът на Бургас бе пълен през уикенда. Летовници се наслаждаваха на слънцето и морето, като флагът в събота бе зелен, а в неделя червен – за повишено внимание. Тогава морето се “обърна” само в рамките на час, появи се мелтем и опасно водно течение, съобщиха за “Труд” морски спасители. Според тях морето вече се променя, след празника Преображение Господне, който бе в събота.

Засега няма нарушители, които не се подчиняват на морските стражи, всеки ден обаче се губят малчугани. – “Обикновено, ако дете се изгуби, засичаме го през един пост. Изключение прави само последният случай, когато момченце вървя километър и половина”, разказаха очевидци.

Днес в Несебър БЧК награди четирима спасители – старши спасителя Владимир Запрянов и спасителите Борислав Байчев, Димитър Николов и Станимира Атанасова. Първите трима спасиха от удавяне трима души на Южния плаж в Несебър на 28 юли.

Станимира, с още хора, се е хвърлила да спасява три деца на Северния плаж в Бургас. В акцията е участвал Огнян Матов, републикански шампион по водна топка, който бил със семейството си на Бургаския плаж. “Беше страшно, но спасихме децата и майките”, каза Матов пред “Труд”.

Тази година на Северната ивица в морския град дамите спасителки са пет. Извън летния сезон те имат други професии. Една от тях работи като учителка, има продавачка в мол и медицинска сестра. Станимира още е ученичка, има и студентка по право – последен курс.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България в сълзи. Малката Никол, която четири дни след раждането си, беше изтезавана от акушерката Емилия e
Next: Виктор Николаев унижи Балабанов от ИТН в ефир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.