Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъртвакът дебне: Да не сте посмели да влезете в морето, ако видите това пред краката си
  • Новини

Мъртвакът дебне: Да не сте посмели да влезете в морето, ако видите това пред краката си

Иван Димитров Пешев август 10, 2022
debenbemreutak.jpg

След 2 август морето се обръща, започват да духат есенните ветрове и все по-често се появяват опасно мъртво вълнение и подводно течение. В ранните часове на деня морето може да изглежда спокойно, но не винаги е безопасно, предаде Флагман.бг.

Мъртво вълнение може да се познае, когато човек влезе във водата до колене и усети, че му се губи пясъкът под краката и морето започва да го „дърпа“.

Ако попаднете в такова явление, не трябва да се паникьосвате, а да се обърнете по гръб, защото човешкото тяло има плаваемост и така най-лесно може да се откопчите от „лапите“ на морето.

Ако видите празно и тихо пространство между вълните /както на снимките/, не си позволявайте да влизате във водата. Мястото между двете стрелки, всъщност е мъртвото вълнение. Това е много силно течение, което няма да ви позволи да се върнете на брега, а ще ви завлече доста навътре в морето.

Трябва да сте наясно и че мъртвото вълнение не завлича към дъното. Навътре – да, но не надолу. То не е водовъртеж и с голяма скорост се движи само повърхностният слой вода.Не е широко. Не превишава 50 м, най-често е 10-20 м. Като поплувате 20-30 м настрани, ще излезете от него. Не е дълго и не тегли километри навътре. Бързо отслабва там, където връхчетата на вълните почват да се разбиват. Това място е максимум на 100 м от брега. Ако ли пък не можете да плувате, не влизайте да се плацикате там, където няма вълни и морето е най-спокойно. Мъртвакът е точно там.

За да излезете от него, не трябва да се съпротивлявате, а да следвате едно просто правило, което може да ви помогне да излезете от прегръдката на водата и да стъпите отново на суша. Не трябва да се паникьосвате и да се борите с мъртвото вълнение. Тo „действа“ на около 100 метра от брега- това е и разстоянието, на което обикновено може да ви отдалечи.

Мъртвото течение е перпендикулярно на бреговата ивица. След като усетите, че силата му намалява, започнете да плувате успоредно на брега. В момента, в който можете да го направите и водата не ви връща обратно, насочете се право към плажа, използвайки вълните за помощ.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашо Кадиев стана жертва на измама
Next: Солуган убива в морето следващите дни, пазете се!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.