Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 20-годишният, който летял с Поршето, щял да убие цяла компания край Ахтопол
  • Новини

20-годишният, който летял с Поршето, щял да убие цяла компания край Ахтопол

Иван Димитров Пешев август 10, 2022
prsohoeoheoh.jpg

Бащата на шофьора, чието „Рено“ бе помляно от „Порше“ на пътя Ахтопол – Царево, изля гнева си в социалните мрежи. Росен Иванов публикува снимки на пораженията върху автомобила на сина си Ростислав и благодари на Господ, че няма пострадали от жестокия сблъсък, тъй като детето му е било на мястото в компанията на приятелите си.

По-рано от пресцентъра на ОДМВР-Бургас съобщиха, че около 20 часа снощи по пътя Ахтопол – Царево поради загуба на контрол самостоятелно катастрофира „Порше 911 Турбо“, със софийска регистрация, управляван от 20-годишния Георги Фиков.

Лъскавото возило с бясна скорост напуска пътното платно вдясно и се удря в намиращия се на крайпътна отбивка лек автомобил „Рено Меган Сценик“, със софийска регистрация, който след удара, се преобръща на дясната си страна.

20-годишният Георги Фиков е получил натъртвания и охлузни рани. Той е откаран в УМБАЛ – Бургас и е прегледан, след което е освободен за домашно лечение. Тестван е за употреба на алкохол и наркотици, а пробите са отрицателни. Взета му е кръв за химичен анализ. Двете коли са смачкани до неузнаваемост.

Проверка на Флагман.бг установи, че скъпата кола, с която 20-годишният Георги предизвикал мелето, е лизингова и е вписана на неговото име. Младият шофьор явно има афинитет към високите скорости и скъпите коли. През 2021 г. той се похвалил с лъскав син Мерцедес – подарък за 19-ия му рожден ден. Тази година пък вече фучи из цяла България с Порше.

Ето какво написа бащата на другия шофьор, публикуваме го без редакторска намеса:

„Ето какво е останало от колата на сина ми снощи! Секунди преди да се качи той и компанията му, някакво надрусано, нашмъркано, напушено, нафиркано двайсетина годишно тъпанарче с фирмено Порше 911 изскочило от напълно прав участък на пътя, загубило управление и се забило в паркираната извън платното кола на сина ми!

Жестокият удар е бил точно там, където е трябвало да седи синът ми. Благодаря ти Господи, че поне спаси момчето ми и приятелите с него! А, на онова тъпанарче баща му сигурно вече е платил, за да бъдат всички тестове отрицателни. До следващия път, когато вече сигурно ще има и жертви…“

„Синът ми е бил на метри от колата си, когато чува рев на двигател. Обръща се и вижда през сухите треви и храсти, встрани от пътя, да изхвърча кола, която се забива в неговата кола и тя се обръща. Другата кола продължила полета си над неговата и паднала на колелата си съвсем близо до бягащи хора и друга паркирана кола.

Това е. Слава Богу, че синът ми и приятелите ми не са избързали със секунди да се качат в реното, защото сега щяха да са може би в отвъдното“, добави Росен Иванов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На Киро и Асен им прилоша! Министрите на Радев хукнаха да проверяват интерконектора с Гърция
Next: Разговарях с бездетна жена, която е на 70 години-Не съм раждала нарочно! Разбрах дали съжалява за избора си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.