Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на изчезналата в Атина Биляна Спасова с шокиращи разкрития
  • Новини

Майката на изчезналата в Атина Биляна Спасова с шокиращи разкрития

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
bqinqlnlanas.jpg

32-годишна българка от Русе е изчезнала в Атина. Тя се казва Биляна Спасова и е в неизвестност от 3 август. Преди да се загубят следите й, Спасова се е обадила на майка си и й е казала, че е била упоена и изнасилена, като са й взети дрехите и парите, предава NOVA.

Майка й Ани Спасова веднага тръгва към Атина. В момента тя е там, но не успява да открие дъщеря си. „Местната полиция е уведомена. Има репортажи по телевизията. Нямам новини. Хората, които са били около мястото, където е била, ми помагат.

За съжаление, последно е видяна сама, но не е била психически адекватна. Странното е, че се е запознала с момче в хотел. Казаха, че е изглеждала щастлива”, разказа тя.

По думите й дъщеря й е била в Атина заради медицински проблем, който е трябвало да разреши. Телефонът й е изключен и няма контакт с нея.

„Познанството с това момче е странно. По принцип тя не е влюбчива. Той е чужденец, но нищо повече не знам. Не знам дали е пребивавал в хотела, може би да, защото и двамата са били там”, каза още Спасова.

Още информация по случая:

32-годишната Биляна Спасова, която от няколко дни се издирваше в гръцката столица Атина е открита в психиатрична клиника. Това съобщи специално за Kriminalno.com журналистът Бойка Атанасова. Над два часа майката на момичето чакаше да я допуснат да я види и да разбере повече за състоянието й. След посещението в болничната стая Биляна е разпозната и успокоителното е, че поне е намерена. Здравословно обаче никак не е добре и е изключително стресирана.

Според известните факти досега, тази сутрин от клиниката са се свързали с полицията, която е уведомила майката, че е намерена. Според лекарите, състоянието й не е добро. Твърди се, че така трафикантите се отървават от жертвите си, когато случаят стане известен и се разтръби по медиите, просто изоставят жените в психиатрични клиники.

Припомняме, че Биляна е пристигнала в Атина, за да си поднови административни документи и е посетила зъболекар, който й е свалил брекетите от зъбите. Преди време двете с майка й са живели в гръцката столица и е трябвало лекарят сега да довърши процедурата.

Поради това, че е временно за няколко дни там, момичето е отседнало в хотел в центъра, за да е близо до необходимите институции. По време на престоя си в хотела се запознала с младеж, който е чужденец. Предполага се, че именно той стои зад изнасилването и отвличането й.

Очаквайте подробности

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Куркумата с вода лекува щитовидната жлеза, мозъка и черния дроб
Next: Социалисти: Нинова съсипва БСП, само 18 ще са депутатите в следващото НС

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.