Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивско село с 61 жители има 7 милионери и две мечки
  • Новини

Пловдивско село с 61 жители има 7 милионери и две мечки

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
seleojtielte.jpg

Няма лошо, че ни наричат и Милионерово, едни от най-богатите хора в Пловдив и в Асеновград са оттук, казва новият кметски наместник Райчо Тютюнджиев

От два месеца селото на милионерите Мостово има нов кметски наместник. Бившият капитан от полицията Райчо Тютюнджиев е амбициозен и се е заел сериозно с реализирането на два големи проекта. Единият брадясва от 40 години и е за пътя между селото и близката Кръстова гора. Другият е слагането на нови метални стъпала към легендарния Караджов камък, за да не се претрепят туристите.

Никой в Мостово не роптае, като чуе, че другото име, с което е известно селото му, е Милионерово. „Та какво лошо има! Най-богатите хора в Пловдив и Асеновград са от Мостово. Имаме 6-7 милионери, имаме си и две мечки! Закъде село без мечки и милионери”, чуди се наместникът Райчо Тютюнджиев.

Статистиката показва, че оттук наистина са се пръкнали 7 много богати граждани, макар че постоянните жители в селото са 61 души, и то барабар с махалите Врата, Сини връх, Ряката, Чотрово и Курджиева махала.

По пладне настоящите жители на селото – бивши шофьори в града или гледачи на тютюн, се събират на барбекю в градинката на мегдана. Вадят бира и пещерска мастика. Оформя се нещо като спонтанно Велико народно събрание. И докато дъвчат кебапчета и сланина „арангле”, нищят и новините в селото.

„Най-големите бизнесмени в България са от Мостово! Първо това е фирма „Хъс” с двамата братя Александър и Иван Асенови”, разказва 77-годишният Запрян Желев. Старецът е истински родопчанин и допреди няколко години си е вадил хляба с гледане на тютюн. „Вече умалях и не гледам”, казва той.

Пловдивската фирма за търговия с метали „Хъс” ООД е с годишен оборот от около 350 милиона лева. В единия край на селото е родовата къща на двамата братя. В нея допреди няколко години са живеели родителите им. „В къщата няма нищо луксозно и тя по нищо не се отличава от съседските. Наскоро за няколко дни се върна майката на братята и поздрави всички, които още са в Мостово”, разказва кметският наместник.

Всяка година в началото на есента собствениците на „Хъс” ООД раздават на всеки постоянно живеещ по един чувал брашно, олио, захар и какви ли не продукти.

Другите богати хора от Мостова са Александър Чотров от Чотровата махала, Асен Кикьов от „Транс Кикьов” ООД, собственикът на „Симид” Димитър Караджов и асеновградските братя Христо и Райчо от гиганта за станимашки закуски „Боби Рач”.

„Всичките ни богати хора са много скромни и никога не парадират с парите си”, подчертава 67-годишният бивш шофьор Иван. Асен Кикьов доби известност със скандалите около строежа на обекта „Къща за гости” в охраняемата зона на Белинташ. Той и съседът му Димитър Суров се съдиха с години, а РДНСК-Пловдив констатира през май 2013-а, че строежът е незаконен. Мостовци разказват, че Кикьов е продал комплекса „Къща за гости”.

В началото на живописното село на втория завой е вилата на управителя на болница „Пълмед” д-р Димитър Димитров. Това е къщата за гости „Кръстова гора”. Възстановеният каменен родопски дом гледа точно към неповторимите скали на Белинташ.

„Навремето във всяка къща имаше по 4-5 деца. Бяхме 100 къщи, а цялото село ​- към 800 души. Тук идваха на училище и живееха в общежитие 300 деца от махалите наоколо. За тях имаше въжен мост през реката – кипеше живот”, спомня си Иван. Сега жителите се броят на пръсти, но пък селото избухва в почивните дни, когато тук дойдат стотиците виладжии. „Последния уикенд имахме празник и само на бившето игрище паркираха над 100 коли и джипове. Пълно бе с народ”, пресмята кметският наместник Тютюнджиев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Безбожна евтиния в Одрин, вижте за какви цени става въпрос
Next: За социалните, наследствените, инвалидните и други пенсии

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.