Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайната падна: Лъснаха заплатите на служебните министри
  • Новини

Тайната падна: Лъснаха заплатите на служебните министри

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
slnuenenjemnin.jpg

Заплатите на министрите от служебния кабинет стават по 6688 лв. Причината за това е, че те взимат по три средни заплати за обществения сектор за последния месец от всяко тримесечие.

Министерските заплати ще бъдат с 577 лв. по-високи спрямо миналата година по това време, пише БЛИЦ.

Възнаграждението на премиера става 7974 лв., а на президента – 10 290 лв. Допълнително към тези суми те получават и възнаграждение за трудов стаж.

Ако в момента имаше парламент, депутатите щяха да получават по 5145 лв. основна заплата на месец.

Всъщност това ще бъде основната заплата на депутатите в следващия парламент, тъй като до излизане на резултатите от изборите на 2 октомври и формирането на Народно събрание едва ли ще излязат данните на НСИ за заплатите през третото тримесечие на годината.

Председателите на парламентарни комисии в следващия парламент ще взимат по 6945 лв., а председателят на парламента ще получава 7975 лв.

Още политика:

Деветима членове на БСП обявиха напускането на редовете на партията и видинската Общинска организация остана без ръководство, съобщава БТА. Те са обявили решението и мотивите си на пресконференция в областния град, в която са участвали Димитър Велков, председател на Областния съвет на БСП и на видинската организация на социалистите, и Борислав Василев, зам. председател на Общинската организация на БСП.

Димитър Велков прочете пред журналисти позицията на напусналите партията членове, под която те са положили своите подписи и са декларирали, че прекратяват членството си в БСП по собствено желание. Като основен мотив те са посочили „ дълбокото разминаване между програмата и целите на БСП и провежданата от националното ръководство политика“.

Според напусналите, в резултат на водената от централното ръководство на партията политика, се е „обезличила идейната идентичност на БСП“ и тя се е превърнала „от масова партия, която обединява съмишленици, в лидерска партия, подчинена на удовлетворяване на личните цели и амбиции на тесен кръг хора“, „от голяма лява партия на България БСП се е превърнала в малка четвърторазрядна“.

Те декларират, че са несъгласни с острата конфронтация на ръководството на БСП с президента, „която е лишена от всякаква политическа логика и която очевидно обслужва интереси по дестабилизация на държавата“.

Номинираният за водач на листата на БСП в Перник се оттегли от надпреварата

Димитър Велков, обяви, че в последните години е факт организационният разпад на партията и разбиване на Общинската партийна организация във Видин, създаване на паралелен център, извън легитимно избраните органи и лишаване на Видинската партийна организация от уставно финансиране.

Декларацията завършва, че напусналите членове „не виждат в лицето на Нинова и групата ѝ политически морал и идейна посока за осъществяване на левите идеи. БСП загуби облика и демократичността си, превърна се в лидерска партия и скоро хората ще дадат отново тежката си оценка“, смятат напусналите.

Борислав Василев, каза пред журналисти, че вземането на решението за напускане на БСП е било особено тежко за всичките деветима членове. Защото те са трето поколение социалисти, закърмени с идеите на партията, които са отстоявали и отстояват в своя съзнателен живот.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КЕВР удари българите! Ето каква космическа цена на топлото утвърдиха днес
Next: 14-годишният Малков щеше да стане велик спортист. Бог да го прости, загина толкова нелепо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.