Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайната падна: Лъснаха заплатите на служебните министри
  • Новини

Тайната падна: Лъснаха заплатите на служебните министри

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
slnuenenjemnin.jpg

Заплатите на министрите от служебния кабинет стават по 6688 лв. Причината за това е, че те взимат по три средни заплати за обществения сектор за последния месец от всяко тримесечие.

Министерските заплати ще бъдат с 577 лв. по-високи спрямо миналата година по това време, пише БЛИЦ.

Възнаграждението на премиера става 7974 лв., а на президента – 10 290 лв. Допълнително към тези суми те получават и възнаграждение за трудов стаж.

Ако в момента имаше парламент, депутатите щяха да получават по 5145 лв. основна заплата на месец.

Всъщност това ще бъде основната заплата на депутатите в следващия парламент, тъй като до излизане на резултатите от изборите на 2 октомври и формирането на Народно събрание едва ли ще излязат данните на НСИ за заплатите през третото тримесечие на годината.

Председателите на парламентарни комисии в следващия парламент ще взимат по 6945 лв., а председателят на парламента ще получава 7975 лв.

Още политика:

Деветима членове на БСП обявиха напускането на редовете на партията и видинската Общинска организация остана без ръководство, съобщава БТА. Те са обявили решението и мотивите си на пресконференция в областния град, в която са участвали Димитър Велков, председател на Областния съвет на БСП и на видинската организация на социалистите, и Борислав Василев, зам. председател на Общинската организация на БСП.

Димитър Велков прочете пред журналисти позицията на напусналите партията членове, под която те са положили своите подписи и са декларирали, че прекратяват членството си в БСП по собствено желание. Като основен мотив те са посочили „ дълбокото разминаване между програмата и целите на БСП и провежданата от националното ръководство политика“.

Според напусналите, в резултат на водената от централното ръководство на партията политика, се е „обезличила идейната идентичност на БСП“ и тя се е превърнала „от масова партия, която обединява съмишленици, в лидерска партия, подчинена на удовлетворяване на личните цели и амбиции на тесен кръг хора“, „от голяма лява партия на България БСП се е превърнала в малка четвърторазрядна“.

Те декларират, че са несъгласни с острата конфронтация на ръководството на БСП с президента, „която е лишена от всякаква политическа логика и която очевидно обслужва интереси по дестабилизация на държавата“.

Номинираният за водач на листата на БСП в Перник се оттегли от надпреварата

Димитър Велков, обяви, че в последните години е факт организационният разпад на партията и разбиване на Общинската партийна организация във Видин, създаване на паралелен център, извън легитимно избраните органи и лишаване на Видинската партийна организация от уставно финансиране.

Декларацията завършва, че напусналите членове „не виждат в лицето на Нинова и групата ѝ политически морал и идейна посока за осъществяване на левите идеи. БСП загуби облика и демократичността си, превърна се в лидерска партия и скоро хората ще дадат отново тежката си оценка“, смятат напусналите.

Борислав Василев, каза пред журналисти, че вземането на решението за напускане на БСП е било особено тежко за всичките деветима членове. Защото те са трето поколение социалисти, закърмени с идеите на партията, които са отстоявали и отстояват в своя съзнателен живот.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КЕВР удари българите! Ето каква космическа цена на топлото утвърдиха днес
Next: 14-годишният Малков щеше да стане велик спортист. Бог да го прости, загина толкова нелепо

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.