Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайната падна: Лъснаха заплатите на служебните министри
  • Новини

Тайната падна: Лъснаха заплатите на служебните министри

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
slnuenenjemnin.jpg

Заплатите на министрите от служебния кабинет стават по 6688 лв. Причината за това е, че те взимат по три средни заплати за обществения сектор за последния месец от всяко тримесечие.

Министерските заплати ще бъдат с 577 лв. по-високи спрямо миналата година по това време, пише БЛИЦ.

Възнаграждението на премиера става 7974 лв., а на президента – 10 290 лв. Допълнително към тези суми те получават и възнаграждение за трудов стаж.

Ако в момента имаше парламент, депутатите щяха да получават по 5145 лв. основна заплата на месец.

Всъщност това ще бъде основната заплата на депутатите в следващия парламент, тъй като до излизане на резултатите от изборите на 2 октомври и формирането на Народно събрание едва ли ще излязат данните на НСИ за заплатите през третото тримесечие на годината.

Председателите на парламентарни комисии в следващия парламент ще взимат по 6945 лв., а председателят на парламента ще получава 7975 лв.

Още политика:

Деветима членове на БСП обявиха напускането на редовете на партията и видинската Общинска организация остана без ръководство, съобщава БТА. Те са обявили решението и мотивите си на пресконференция в областния град, в която са участвали Димитър Велков, председател на Областния съвет на БСП и на видинската организация на социалистите, и Борислав Василев, зам. председател на Общинската организация на БСП.

Димитър Велков прочете пред журналисти позицията на напусналите партията членове, под която те са положили своите подписи и са декларирали, че прекратяват членството си в БСП по собствено желание. Като основен мотив те са посочили „ дълбокото разминаване между програмата и целите на БСП и провежданата от националното ръководство политика“.

Според напусналите, в резултат на водената от централното ръководство на партията политика, се е „обезличила идейната идентичност на БСП“ и тя се е превърнала „от масова партия, която обединява съмишленици, в лидерска партия, подчинена на удовлетворяване на личните цели и амбиции на тесен кръг хора“, „от голяма лява партия на България БСП се е превърнала в малка четвърторазрядна“.

Те декларират, че са несъгласни с острата конфронтация на ръководството на БСП с президента, „която е лишена от всякаква политическа логика и която очевидно обслужва интереси по дестабилизация на държавата“.

Номинираният за водач на листата на БСП в Перник се оттегли от надпреварата

Димитър Велков, обяви, че в последните години е факт организационният разпад на партията и разбиване на Общинската партийна организация във Видин, създаване на паралелен център, извън легитимно избраните органи и лишаване на Видинската партийна организация от уставно финансиране.

Декларацията завършва, че напусналите членове „не виждат в лицето на Нинова и групата ѝ политически морал и идейна посока за осъществяване на левите идеи. БСП загуби облика и демократичността си, превърна се в лидерска партия и скоро хората ще дадат отново тежката си оценка“, смятат напусналите.

Борислав Василев, каза пред журналисти, че вземането на решението за напускане на БСП е било особено тежко за всичките деветима членове. Защото те са трето поколение социалисти, закърмени с идеите на партията, които са отстоявали и отстояват в своя съзнателен живот.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КЕВР удари българите! Ето каква космическа цена на топлото утвърдиха днес
Next: 14-годишният Малков щеше да стане велик спортист. Бог да го прости, загина толкова нелепо

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.