Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безмилостна градушка 30 минути бие наше село! Хората плачат! Уби
  • Новини

Безмилостна градушка 30 минути бие наше село! Хората плачат! Уби

Иван Димитров Пешев август 14, 2022
ohoarapca.png

Кадър България он ер

Както вече съобщихме, затруднено е движението по магистралите „Хемус“ и „Тракия“ заради поройния дъжд. На много места са се образували големи локви и има опасност от аквапланинг. Заради почивния ден движението по магистралите е натоварено.

Пороен дъжд и Смолянско. Градушка с големината на грахово зърно удари родопското село Момчиловци. Голяма част от реколтата е унищожена. Градушката е продължила около половин час, предаде България он ер.

Днес за 15 области в Западна, Северна, Централна и Южна България е в сила жълт код за интензивни валежи. Дъждовете ще продължат до вторник, след което се очаква плавно покачване на температурите до 35 градуса към края на седмицата.

Очакват се локални проливни валежи

В последния ден на седмицата ще продължи да нахлува по-студен въздух от запад, който ще създава условия за по-динамично време. В хода на деня от запад на изток отново ще завали. По-опасните валежи обаче, ще са в часовете следобед и вечерта – локални проливни дъждове с гръмотевици, резки пориви на вятъра и риск от градушка. Явленията ще са по-интензивни в централните и източните райони на страната. Дневните температури ще се понижат леко спрямо вчерашните нива и ще са в интервала от 23 до 28 градуса.

Жълт код за дъжд и гръмотевици в 15 области

През нощта и утре до ранния следобед ще остане облачно с превалявания в източната половина на страната. Отново в тези области ще има условия за по-интензивни валежи с гръмотевици. В западните райони обаче в понеделник времето ще се успокои и ще се покаже слънцето. След прохладна и на много места мъглива сутрин с температури между 14 и 19 градуса, термометрите ще тръгнат нагоре и в часовете следобед ще показват между 27 и 32 градуса, като най-топло ще е по западното поречие на Дунав и по долината на Струма.

Разхлада и дъжд през уикенда

Следобедни летни валежи ще има и във вторник, но на малко места в Западна и Централна България. От сряда нататък следват няколко дни без валежи и с повече слънце. Температурите ще се повишават и ще догонят летните нива около и над 30 градуса. Към края на седмицата в традиционно горещите точки на страната ще е горещо с температури над 35 градуса. Едва през следващия уикенд ще премине студен атмосферен фронт с летни гръмотевични бури и валежи.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кметът на Перник Станката разследван за корупция от Корнелия Нинова
Next: Тежка катастрофа с автобус пълен с деца на магистрала Тракия, има много ранени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.