Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивчанка седна да похапне в ресторант в Стария град на Несебър и съжали жестоко
  • Новини

Пловдивчанка седна да похапне в ресторант в Стария град на Несебър и съжали жестоко

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
plaodoadoa.jpg

Пловдивчанка, член на Общинския съвет в града под тепетата, изрази разочарованието си от престоя си на нашето море, съобщава Plovdiv24.bg.

Ето какво написа тя в социалната мрежа Фейсбук:

“Почивам си от години на нашето Черноморие. Хубави пясъчни плажове, плитко е и водата е приятна. Бързо и удобно ми е, в случай, че има нужда да се прибера до Пловдив. И донякъде сигурно, защото съм с малко дете, което до преди няколко години, често боледуваше.

Не влизам в спорове България срещу Гърция. И двете морета имат своите предимства и недостатъци.

Но след тази година сериозно ще се замисля дали ще се върна на нашето. Очевидно туристите са доста по-малко в сравнение с предишните години. Очевидно сезонът е по-слаб. Очевидно ресторантьорите се опитват да компенсират това с безбожно завишени цени, но за жалост с много ниско качество на предлаганото обслужване и храна.

Сядаме на едно от хубавите ресторантчета в Стария град на Несебър. Невероятна гледка как вълните се разбиват в скалите. Синът ми, фен на мидите с черупки, си поръчва порция. След около 20 минути чакане пристигат. Пълни с пясък и водорасли.

Връщам ги, разбира се. Сервитьорът ме уведомява, че няма да ги включи в сметката. То бивало и да ги включи. Малкото склонява на пилешки шницел с чеснов сос. След около още 20 мин порцията пристига – сосът вкиснат.

Завидях тайно на компанията на съседната маса, която, след като разгледа менюто и видя, че салата под 15 лева и риба под 35 почти няма, реши да стане и да си тръгне. Поне не им се наложи да ядат лоша храна.

Случката със спасителите е просто съвсем нагледен пример за отношението към туристите. Струва ми се, че работещите по морето живеят с идеята, че ти си отишъл не да си почиваш, а да им ядеш скъпата и долнопробна храна, да им търпиш настроенията и ако може – да не ги караш много да работят.

Като прибавим към всичко това и тук-там изскачащи мини и километричните задръствания по магистралата при всяка една катастрофа, а те са по няколко на ден (може би защото, за общо 4те пъти, в които пътувах по нея през последните две седмици, не видях нито един полицай), перспективата ми се измества на юг”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сaмo зa минутa пpoчeтeтe, cтpувa cи: Щe ви oтвopи oчитe зa цял живoт!
Next: Какво чудо откъсна баба Руска от градината си в Айтоско

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.