Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! Откриха труповете на майка и 5-годишно дете в резервоар, последва нещо разтърсващо
  • Новини

Трагедия! Откриха труповете на майка и 5-годишно дете в резервоар, последва нещо разтърсващо

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
deeteurpovev.jpg

Деца са поставили сърцераздирателни цветя и играчки за майка и петгодишния й син, след като полицията е открила телата им в резервоар, пише Дейли Мейл. Изоставено Peugeot 308, принадлежащо на Ема Силлет, бе открито в язовир Вейлхаус вчера след като тя изчезна с Дженсън Спелнман във вторник.

Цветя и ръчно рисувани картини бяха почетени за него и майка му, след като полицията потвърди, че са открили двете тела вчера.
Полицаите намерили телата на по-малко от три мили от дома на г-жа Силет в село Динтинг.

Г-жа Силет, на 41 г., беше видяна за последен път с Дженсън в Макдоналдс, само на няколко километра от дома си във вторник по обяд.
Ще се проведат аутопсии, но полицията в Дербишир заяви, че не търси трети човек във връзка със смъртта им.

Помощник-началникът на местната полиция Кем Мехмед заяви вчера, че: „В 11.35 ч. Във вторник, 20 ноември, получихме обаждане, че Ема Силет и Дженсън Спелнман са изчезнали.

„Оттогава насам бяха проведени обширни разследвания от полицията за намиране на 41-годишната Ема и петгодишния Дженсън.
„След кателно издирване с голяма тъга трябва да съобщим, че телата на Ема и Дженсън, бяха открити по-рано днес в язовир Вейлхауз.
Г-н Мехмед заяви, че няма данни някой да е замесен в смъртта им.

„И в този момент нашето разследване е в ход и полицаите ще бъдат в района за известно време“, добави той.

„Макар разследването да е в ранен етап, нямаме никакви причини да смятаме, че някой друг е замесен в смъртта им.

„По-нататъшни проучвания са в ход за установяване на пълните факти по делото. Бих искал да използвам тази възможност, за да предам собствените си съболезнования, както и тези на всеки служител в Дербишир, на семейството и приятелите на Ема и Дженсън.

Приятели казват, че майка от известно време трябвало да се справя с „основни проблеми“.

Съсед, който не иска да бъде назован, казва: „Плача за тях, погледни очите ми. Той беше прекрасно малко момче, нашата общност се грижи един за друг – те бяха добро семейство. Наистина е тъжно и сърцето ми е с тях.“

Когато бе съобщено, че двамата липсват, разтревожени приятели, също се активираха в социалните медии, като призоваха Ема да се свърже с тях.

Маги Хънт пише: „Аз съм толкова тъжна за нея, искам да знае, че е добре да се върне у дома“.

Джоди Вити: „Не съм спала, само се надявам и се моля тя просто да се нуждае от няколко дни, за да изчисти главата си.“

Друг добавя: „Не мога да спя, защото постоянно мисля за тях. Моля се да се появят живи и здрави. Това е сърцераздирателно.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво чудо откъсна баба Руска от градината си в Айтоско
Next: Дръжте се за стола! Асен Василев дръпна килимчето под краката на приятеля си Кирил Петков, ето как

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.