Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На АМ Тракия е ад! Шофьори са в капан, чужди автомобили яко газят закона
  • Новини

На АМ Тракия е ад! Шофьори са в капан, чужди автомобили яко газят закона

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
amtakrairiqrq.jpg

За брутално задръстване на АМ „Тракия“ съобщава Plovdiv24.bg. То се е образувало около 125-ия километър на магистралата в посока София. Причината – ремонтни дейности в участъка.

Междувременно в социалната мрежа фейсбук бяха публикувани няколко клипа, на които се виждат автомобили с чужди регистрационни номера, които газят закона, минавайки по аварийната лента за по-бързо.

„Тези гастарбайтери в Австрия надали ще посмеят дори да се покажат в аварийната лента, ама тука нали е разграден двор и всеки си прави каквото иска. Органите на реда са пълни дебили, на такива критични участъци ще направя държавата банка Антинари.

Пускам два патрула с цивилни коли и по 1000, 2000, 3000 лева печатница. Но органа на реда никога не е там, където трябва да е, никога!“, коментира ситуацията гневен шофьор.

Още инциденти:

След тежкия инцидент със сръбски автобус с деца на магистрала „Тракия“ в неделя привечер в Университетската болница в Стара Загора бяха настанени 14 души. От тях двама са възрастни, 12 са деца. Като цяло състоянието на децата е стабилно, с изключение на две от тях, които бяха транспортирани към София и вече са приети в „Неврохирургия“ в болница „Пирогов“. Това съобщи служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев.

Тежка катастрофа на магистрала „Тракия“ с автобус, превозващ деца (СНИМКИ)

По-рано от Стара Загора, където министърът е от вчера вечерта, за да следи на място ситуацията, обясни за състоянието на най-тежко ранените и защо се налага транспортирането им до София.

„Едното дете, което беше в по-тежко състояние вчера и за което имахме големи притеснения, е стабилизирано хемодинамично, контактно, адекватно, в пълно съзнание е. Ще се наложат оперативни интервенции и затова с екип ще пътува за София, за Детската хирургия. Другото дете, което беше с травматичен шок и травма на горен крайник, от сутринта е в малко по-различно и тежко състояние. Затова след уговорка с неврохирирзи от София също се привежда към Детска неврохирургия на „Пирогов“, каза Меджидиев.

Останалите деца са добре, възрастните също са в добро състояние.

„С изключение на един от възрастните пътници, на който е ампутиран крайникът, но той е в стабилно състояние. Другият пострадал също е в стабилно състояние“, посочи още служебният министър и допълни, че на този етап няма никой с опасност за живота, но все пак ситуацията е динамична.

Създава се организация линейки да откарат до границата децата и и възрастните, които са добре, откъдето ще бъдат поети от сръбските власти. Психолог вече разговаря с тези, които са настанени в хотел в Стара Загора. Клиничен психолог на болницата обръща внимание на настанените в лечебното заведение.

Министърът благодари на всички обикновени хора, които вчера са спрели на магистралата, за да помагат на място с каквото могат.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От ГЕРБ изправиха косите на народа с данни на НСИ за поразиите на Промяната: Страшно е
Next: Когато победителката в конкурса за красота свали грима си, съдиите паднаха от изненада

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.