Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • УЖАС! Очевидци: Майка бутнала шофьора на сръбския автобус в канавката на АМ Тракия
  • Новини

УЖАС! Очевидци: Майка бутнала шофьора на сръбския автобус в канавката на АМ Тракия

Иван Димитров Пешев август 16, 2022
shsfisochevev.jpg

Инцидентът със сръбския автобус е станал, когато на едно от децата му е прилошало по време на пътуването. Това разказа пред „Телеграф“ роднина на един от малките пътници, който е пътувал цяла нощ до Стара Загора, за да го прибере.

По думите му майката с детето се е придвижила напред, за да седне на помощната седалка, за да облекчи дискомфорта на детето си по време на пътуването. Шофьорът се опитал да намести помощната седалка и в този момент жената неволно го бутнала и ръката му се изплъзнала и завъртял рязко волана вдясно. Автобусът се е завъртял и се е преобърнал в канавката.

Инцидентът стана в неделя около 20.10 ч. Рейсът е бил с 48 пътници. Те се връщали в Сърбия от фолклорен фестивал в Слънчев бряг, в който се включили децата. 17 деца бяха настанени в болница, а един от възрастните е с ампутирани долни крайници (виж ляво). В късния следобед в понеделник ескорт от 5 линейки откара малките пациенти и няколко възрастни до ГКПП-Калотина, където бяха поети от сръбски медици.

Скорост
За късмет автобусът се е движел с не повече от 60 км/ч, тъй като в този момент пред него е имало задръстване и колона от автомобили. Това и до голяма степен е спомогнало при катастрофата да няма жертви. При инцидента десетки българи спрели да помагат. Имало е и лекар, който се прибирал със съпругата си от почивка на морето. Първоначално, след като се хвърлили в канавката, всички били в шок. Гледката била неописуема. Най-малкият пациент е на 6 годинки.

Ансамбъл
Пострадалите, които са част от ансамбъл ЖУ-ЛИРА, се връщали от фолклорния събор в Несебър на път към село Батайница, близо до Белград. Изпълнили са два сръбски народни танца. Имало е участници от Румъния, Молдова, Северна Македония и други държави.

В понеделник точно в 17 часа 5 линейки с деца минаха през границата със Сърбия при Калотина, придружени с полицейски ескорт. Заедно с тях пътуваха и два автомобила с близки на децата от Белград. Те бяха посрещнати от линейки от Ниш, където първоначално ще бъдат настанени в Университетската болница в Ниш, а след това ще се придвижат до Медицинския центърТиршова в Белград.

Обвиняем
Шофьорът на сръбския автобус остава в ареста за 72 часа. Той е с повдигнато обвинение за това, че не е овладял машината. 40-годишният Дарко К. ще отговаря за това, че по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице: 12 деца на възраст от 6 до 16 години и двама възрастни. Ако бъде признат за виновен, може да получи до 6 години затвор. Веднага след пътнотранспортното произшествие на място Дарко К. е бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества. Уредът е отчел нулеви резултати.

Таткото на Илия починал наскоро
11-годишно момченце с два счупени крака

Най-тежко пострадало при катастрофата е 11-годишното момче Илия Четник. Неговият баща наскоро е починал. „Сега нова трагедия в семейството. Но пак добре, че Илия е жив. Дано си оправи краката. И двата са му счупени, а много обича да играе народни танци“, разказа друг от оцелелите. Братовчед му и сестра му са дошли в България и в момента са с Илия, който заедно с още едно дете на 10 г. са настанени в „Пирогов“.

Съдов хирург стана герой
Христо Христов

Съдовият хирург д-р Антон Елкин от старозагорската МБАЛ „Тракия“ е бил първият оказал помощ на пострадалите при катастрофата на АМ „Тракия“ в неделя, разкри сайтът divident.eu. Пред журналисти младият лекар споделил, че попаднал на местопроизшествието при завръщане със семейството си oт почивка на Черноморието.

По думите му заедно с него в първоначалния преглед на пострадалите се е включил и втори лекар, млад мъж, когото обаче той не познава. Елкин не е видял самата катастрофа, но е пристигнал в първите минути, след като хората са започнали да излизат от преобърнатия автобус с помощта на пожарникарите. Той и колегата му създали бърза организация, за да прегледат пострадалите и преценят кой е по-тежко пострадал и трябва да бъде транспортиран с приоритет до болница и кои от пасажерите са с по-леки травми.

„Не съм извършил никакво геройство, всеки лекар на мое място би постъпил така“, коментира д-р Елкин. Според него на мястото на катастрофата имало много други хора, които са помогнали повече. Според огнеборците от екипа именно д-р Елкин изиграл изключително важна роля, защото създал истинска организация в една много сложна ситуация на пътя.

Д-р Антон Елкин е специалист по обща и съдова хирургия. Завършил е Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора със степен магистър по медицина през 2003 година. Има проведена специализация по обща хирургия 2004-2008 година и по съдова хирургия. От 2011 година е републикански консултант по съдова хирургия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Милка наби с бастун крадец в мазето: Изръбих го от бой, счупих си дръжката
Next: Мелето е невиждано. Нещо ужасяващо се случва в момента на летище София

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.