Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ексклузивно! ГЕРБ поставя силни водачи на листи за изборите. Изненадите – в Бургас и Варна
  • Новини

Ексклузивно! ГЕРБ поставя силни водачи на листи за изборите. Изненадите – в Бургас и Варна

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
gerebeobsobsko.png

Лъснаха имената на основните водачи на листи на партия ГЕРБ зa предстоящите извънредни парламентарни избори, които са на 2 октомври, съобщава ПИК.

Те са, както следва:

Бойко Борисов ще води в Пловдив и в столичния 25 и МИР, където ще се съревновава с Корнелия Нинова и Ицо Хазарта.

Деница Сачева е водач на листата в Добрич, Росен Желяязков – в Благоевград, Кирил Ананиев е в Перник. Както обикновено Цвета Караянчева ще води в Кърджали, а Делян Добрев – в Хасково.

Костадин Ангелов ще е водач на листата в старопрестолно Велико Търново, а по традиция водач в Габрово е Томислав Дончев.

За останалите райони имената все още не са Уточнени на 100%.

Този път в Бургас ще води Жечо Станков, вместо писателя Любен Дилов. Костадин Ангелов вероятно този път няма да води в морската столица. Има данни, че водачка ще е брюнетката Славена Точева, близка според медийни публикации до бизнесмена със скандална Даниел Славов – Дидо Дънката.

Според първите прогнози за вота ГЕРБ води пред останалите партии, а общо 6 са сигурните партии, които влизат в следващото Народно събрание. Това показват данните на „Маркет линкс“.

ГЕРБ-СДС са първа политическа сила с гласовете на 22,4% от заявилите, че ще гласуват.

„Продължаваме промяната“ са на втора позиция с 19,1% подкрепа. Следват ги ДПС с 11,5%. БСП събира 10,9 на сто подкрепа. „Възраждане“ е на пето място – с 8,4 процента.

С десета по-малко е резултатът на „Демократична България“ – 8,3 на сто.

Още политика:

На осмици за късмет на изборите на 2 октомври заложи „Демократична България”.

Внесохме 8088 подписа от наши съмишленици, които поддържат нашето явяване на изборите. Ние събирахме подписите на открито, сред хората. Много добре и ясно чухме техните желания, а именно да довършим започнатото и да осигурим едно стабилно управление на страната, заяви бившият правосъден министър Надежда Йорданова при регистрацията на „Демократична България“ в ЦИК за предсрочните парламентарни избори.

„Осмицата е символ на равновесие, на устойчивост. Който, каквото посее, това ще пожъне. Това е израз на нашето желание и нашето виждане, че в България трябва да има разум в политиката и устойчиво управление“, обясни Йорданова за символиката на броя внесени подписи.

„Нашето желание на „Демократична България“ за общо явяване на изборите с „Продължаваме промяната“ е ясно заявено. На ход са колегите от „Продължаваме Промяната“. България има нужда от едно голямо обединение, което да представлява протестиращите хора през 2020 година, които ясно заявиха, че не могат и не следва България да се управлява от корупционното статукво.

Ние дължим това на гражданите. Това, че към настоящия момент ние заявяваме отделна регистрация, означава, че чакаме ясен отговор от „Продължаваме Промяната“ и все пак има последващи етапи. Знаем, че по хронограма до 27 август е възможно, регистрираните субекти за изборите да направят нови конфигурации, тоест да се обединят за общо явяване“, отговори на въпрос Йорданова защо „Демократична“ България внася документите си в ЦИК самостоятелно, а не в коалиция с „Продължаваме Промяната“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Демерджиев хвърли бомби за управлението на Рашков: Частни партита, съмнителни поръчки
Next: Виктор изнерви Тошко Йорданов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.