Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Първи български град забранява миенето на коли и балкони с питейна вода! Пълна забрана в
  • Новини

Извънредно! Първи български град забранява миенето на коли и балкони с питейна вода! Пълна забрана в

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
bqoqlroqoraova.png

снимка Pixabay

Поливането на градини, миенето на коли, улици, балкони и всяко друго разхищение на вода в община Болярово в област Ямбол се забранява с кметска заповед.

Тя ще важи за всички населени места в общината поради силно намаляване на дебита на водоизточниците в региона, предаде bTV.

Контролът за спазване на забраната е възложен на кметовете и кметските наместници, както и на служителите на„Водоснабдяване и Канализация“ – район Болярово.

Още за водите:

Кризисният щаб в Своге е поискал от правителството количества вода от държавния резерв и те ще бъдат осигурени, съобщи пред журналисти говорителят на Министерския съвет Антон Кутев.

До момента има осигурени 99 хиляди литра питейна вода в различни разфасовки, обясни от своя страна главен комисар Николай Николов, директор на главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ по време на брифинг на „Дондуков“ 2.

По думите му в града вече се раздават питейна вода и вода за битови нужди, като цистерните са различни, а водата се дава на 15 места.

„12 хиляди души са засегнати от липсата на вода, като това са хората с адресна регистрация в общината, а вероятно са много повече, защото има деца, които изкарват лятнат си ваканция там. Още снощи от Националното сдружение на общините в Република България реагираха с организация за набавяне на вода – Столичната община осигури до късно вечерта около 6 кубика питейна вода. Също така помощ дойде от общините Пловдив, Гоце Делчев, Дупница, Ихтиман, Бачково, Девин“, обясни главен комисар Николов.

Работи и се по възстановяване на водохващането в село Искрец.

„Там получихме съдействие от страна на министъра на регионалното развитие за консултиране със специалисти, които познават планината, работили са там, да подскажат възможните варианти за възстановяване на водата“.

Снимка: БТА

Главен комисар Николов допълни, че около 40 тона умряла риба в този район ще бъдат унищожени, така че да не представляват опасност за населението там. А в разговор с директора на предприятието „Язовири и каскади“ към НЕК е уточнено, че изграденото водохващане под връх „Петрохан“ ще бъде изцяло насочено към село Искрец.

„Така ще опитаме да възстановим водните количества, които отиват към река „Студена“, оттам в каптажа на село Искрец. Надяваме се да има резултат до един-два дни“, посочи още Николов.

По думите му има и резервен вариант, който ще бъде изследван от хидрогеолозите – да се направи връзка с голямо подземно езеро от мрежа пещери и да се реши въпроса в близко бъдеще.

„Държавата и местната власт правят всичко възможно гражданите на Своге да се чувстват спокойни и сигурни относно този битов проблем“, увери главен комисар Николай Николов.

А Антон Кутев отказа да коментира смяната на ръководството на „Булгаргаз“, обявена снощи.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Голям пожар до Пловдив, жителите се задушават! Няколко екипа огнеборци на крак
Next: Слави не се слави с прошката си, няма милост! Току-що удари брадвата на отцепниците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.