Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка от Петрич видя ужасяващи СНИМКИ на сина си в Лондон и веднага
  • Новини

Майка от Петрич видя ужасяващи СНИМКИ на сина си в Лондон и веднага

Иван Димитров Пешев август 19, 2022
ujasjjajqvvqv.jpg

Петричанин във видимо неадекватно състояние, мръсен, мършав и без документи за самоличност, обикаля улиците в Лондон, това стана ясно от публикация във фейсбук страница, на която се отправя призив за помощ на нашенеца, който не знае нито кой е, нито как е попаднал в Лондон , нито защо е там, пише struma.com.

От коментарите в страницата става ясно, че момчето от публикуваните ужасяващи снимки се казва Иван Георгиев и е от Петрич. След като снимките му бяха разпространени във Фейсбук, майка му Севда, заедно с нейн племенник е заминала спешно за Лондон, където го търси, за да го прибере.

Синът и не е сред известния кримиконтингент в Петрич, не е и известен с пристрастеността си към наркотиците тук. Напуснал е България през Калотина преди около 5 години. Оттогава не се е прибирал. Има регистрации в полицията – за шофиране без документи и кражба, когато е бил дете.

Какво се е случило с Иван в Лондон, дали там е попаднал на „лоши приятели“ и е започнал да се дрогира, или е рухнал психически никой не знае, но е факт, че в момента той изглежда ужасяващо, а какво е преживял зад границa e неясно.

Още от Англия:

Движението на метрото и влаковете бяха отменени поради наводнения вследствие на обилни валежи в южните райони на Англия.
Наводнения възникнаха в градове в южните райони на страната, включително столицата на Англия, Лондон, поради обилни валежи.

След седмици горещо и сухо време в цялата страна, пътищата бяха наводнени и транспортът беше затруднен в наводнението, причинено от проливния дъжд, който засегна особено югоизточния регион.
Метеорологичният офис издаде жълто предупреждение за времето за южните части на страната и предупреждение за кехлибарена буря за югоизточните райони, движещи се на юг от Лондон към Брайтън и продължаващи по крайбрежието.

От метеорологичната служба съобщиха, че прекъсванията заради валежите ще продължат до късно днес, а опасността за живота от наводнения ще продължи до 22 часа.

Движението на влаковете бе отменено поради наводненията на гарите и метростанциите в столицата Лондон поради проливния дъжд.

Проливен дъжд удари също домове и предприятия. Хората бяха блокирани в сградите и колите си.

Проливни дъждове причиниха наводнения и в град Уърксоп в района на Нотингамшир в страната. Влаковите и автобусните услуги бяха спрени поради наводнение.
Местните жители казаха, че дъждът е причинил много щети.

Пожарната и спасителната служба на Нотингамшир съобщи, че е реагирала на „3 различни инцидента, свързани с наводнения“ в града, включително наводнена къща и коли, заседнали в наводнения.

Агенцията по околна среда на Обединеното кралство предупреди жителите: „Моля, избягвайте използването на ниски пътеки по бреговете на реките и идентифицирайте нови маршрути за пътуване, за да избегнете покачването на речните води“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сушата в Европа доказва пророчеството на Ванга, че водата ще стане по-скъпа от петрола
Next: Шоков арест в Стара Загора преди малко! Мъжът има 45 имота и е заподозрян за най-гнусното престъпление

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.