Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неистови крясъци пронизаха спешното в Лом. Детенцето на Славчо Борисов издъхна, бог да го прости
  • Новини

Неистови крясъци пронизаха спешното в Лом. Детенцето на Славчо Борисов издъхна, бог да го прости

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
sspehpshosnnn.jpg

Бебе е починало в болницата в Лом. Според медиците то се е задушило още в корема на майката, преди да бъде транспортирана до лечебното заведение. Близките отричат това да е било така, съобщава бТВ.

Бащата Славчо Борисов е закарал съпругата си в ломската болница в нощта срещу 18 август. Тя е била със силни болки, но в съзнание.

„През целия път моята ръка беше на нейното коремче и чувствах самото бебе как риташе, как се движи вътре, пулса“, разказва мъжът.

Бащата и негови близки изчакали раждането в коридора. Около час по-късно разбрали, че бебето не е живо.

Не изпускай тези оферти:

Записът от изследването на плода не е отчел тонове на сърдечна дейност, появили се и други тревожни знаци.

„След раждането се установява три пъти завита пъпна връв около врата и оттам идва цялата патология, затова е загинал плодът в близките часове преди да пристигне в болницата“, обясни д-р Едуард Богомилов, който е началник на отделението по Акушерство и гинекология в ломската болница.

В раждането са участвали лекар и акушерка, медиците отричат да са допуснали грешка.

Още криминални:

Полицията в Петрич арестува снощи известния уличен дилър Дончо Баретата. Той е задържан в района на ул. „Струма“ в село Яворница, след нарочна полицейска проверка.

При обиска у 29-годишният Дончо полицаите намерили и иззели найлоново пликче, съдържащо около 10 грама суха тревиста маса, реагираща положително на канабис, съобщи struma.com.

Дончо Баретата е наблюдаван отдавна от криминалистите на петричкото управление, но до момента все се измъкваше от полицейските клопки.

Завчера обаче 12- годишно дете от града изпадна в животозастрашаващо състояние след като препушил цигари с канабис, който купил именно от дилъра Дончо Баретата. Затова Баретата ще остане в ареста. Очаква се гледане на мярка за неотклонение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да се завърнеш в бащината къща и никой да не те чака там
Next: Всичко започна с мощен тътен от земята, там е пълно с български туристи! Земетресение в Гърция

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.