Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Морето ни е хубаво, въздухът – чист, по-евтино е. Защо трябва да си харчим парите в Гърция или Турция?
  • Новини

Морето ни е хубаво, въздухът – чист, по-евтино е. Защо трябва да си харчим парите в Гърция или Турция?

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
remrmeroatoat.jpg

От 20 години Николай Милушев и Хубена Георгиева предпочитат да летуват на палатки сред спокойствието на родния балкан. Тази година обаче са избрали да прекарат почивката си край морето.

При това на каравана на къмпинг край Ахелой. Двамата са от Пловдив и отбелязват, че това, което най-много ги привлича в този начин на прекарване на почивката е свободата и по-близкия досег до природата, разказва БНР.

„Не си затворен както през другото време на годината в апартамент или къща. Доста по-евтино е, защото тази храна, която ние си консумираме е същата, която си ядем и вкъщи“, поясни Хубена.

Не изпускай тези оферти:

Те посочиха, че в момента по Черноморието е по-скъпо, а по този начин човек не е длъжен да излиза по заведения всеки ден.

Предимството на къмпинга е, че на близо са плажът и морето. Спокойствието и липсата на много туристи там също се оказват плюс.

А защо почивка в България, а не в чужбина? Хубена Георгиева посочи, че като българи трябва да подкрепяме родния туризъм.

„В крайна сметка ние подпомагаме пак наши сънародници. Не да си харчим парите в Гърция, Турция или където и да е другаде. Въздухът е хубав, чист по морето. Морето ни е хубаво, не е толкова солено, колкото е в Гърция и Турция“, посочи жената.

„Плажът ни е хубав, няма камъни. По принцип ходихме на Емона, на къмпинг в Слънчев бряг. От 20-25 години, само че тогава ходихме с палатки.

На балкан сме си всяка година“, допълни Николай Милушев.

От планините в България, любима за двамата се оказва Родопите.

„Заради въздуха, разликата в температурата. Ние сме от Пловдив и при нас лятото е около 37 -38 градуса и не може да се диша. Там е 10-12 градуса разликата. Наспиваш се, отпочиваш си. На Широка поляна предпочитаме, защото е 1500 м. – 1600 м. височина.

Има язовир, борове навсякъде“, обясниха двамата.

Източник: plovdiv24

 

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ева от ТОНИКА неузнаваема
Next: Служебното правителство решиха: Ето какво ще става с пенсиите и добавките на българите

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.