Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На Тракия е ад: Верижно меле предизвика километрична тапа
  • Новини

На Тракия е ад: Верижно меле предизвика километрична тапа

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
adatarirairq.jpg

Задръстване с дължина от поне 5-6 километра на АМ „Тракия“ малко след Чирпан в посока София се е образувало заради лека катастрофа между два автомобила, съобщават за „Флагман“ хора, които в момента се намират в задръстването.

Блокирани са и двете платна. Инцидентът е станал на 156 км в посока столицата, а трафикът е изключително натоварен поради ред причини и това допълнително усложнява създалата се ситуация.

Термометърът в момента показва, че в този участък на аутобана температурите са над 30 градуса, а буквално стотици автомобили са блокирани под жаркото слънце и не могат дори да отбият, защото обходните маршрути са след мястото на инцидента.

В неделния ден, който е краят на един от последните уикенди преди края на лятото, в следобедните часове не се прибират само летовници, плажували на Българското черноморие, но и тези, които се връщат от Гърция и Турция. В задръстването има и няколко десетки тежкотоварни камиони, а за изключително засиления трафик днес допринася и прибирането на т.нар. „гастарбайтери“ към Европа, чиито път минава в повечето случаи именно през АМ „Тракия“.

На мястото на инцидента има екипи на полицията, които оглеждат местопроизшествието и опитват да направят всичко по силите си да освободят платното възможно най-бързо.

Междувременно обаче всички прибиращи се днес към вътрешността на страната се съветват да изчакат преди да тръгнат в посока София, а ако вече са тръгнали, да отбият встрани от аутобана и да изчакат, поне докато едно от платната на АМ „Тракия“ край км 156 е освободено.

Още:

Бус с 30 афганистанци е самокатастрофирал и се е запалил между Годеч и с. Труден около 6 часа, съобщава бТВ. Шофьорът е загинал.

Няма сериозно пострадали мигранти, потвърдиха от МВР. Когато екипи на полицията и Спешна помощ пристигат на мястото в буса е бил само загиналият мъж. Мигрантите са намерени в близост до инцидента, криели са се.

Пострадалите с леки наранявания, както и всички останали мигранти ще бъдат откарани в МВР болница.

Материалът На Тракия е ад: Верижно меле предизвика километрична тапа е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Мощен финансов късмет ще дойде при Скорпионите и Водолея в края на август 2022 г.: прогнозата на Павел Глоба
Next: 19-годишната Лина изплува от клинична смърт. Разказа всичко за отвъдното, отворете си очите!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.