Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Става напечено! Гълъб Донев нареди проверка на всички, работили с Кирил Петков
  • Новини

Става напечено! Гълъб Донев нареди проверка на всички, работили с Кирил Петков

Иван Димитров Пешев август 24, 2022
gabuablasblas.jpg

Служебния кабинет на Румен Радев продължава с реваншизма спрямо предходното правителство.

Служебният премиер Гълъб Донев е наредил на инспектората на Министерски съвет да провери всички граждански договори, сключени от кабинета на Кирил Петков и 4-те вицепремиери от предходния кабинет, предава БЛИЦ.

В момента са проверявани всички 63 човека, като сред тях са бившият шеф на кабинета на Кирил Петков Лена Бориславова, Весела Чернева и съпругата на Даниел Лорер Виолета Лорер.

Прави впечатление, че сред проверяваните е и имунологът проф. Радка Аргирова, която се слави с безупречна репутация.

Не изпускай тези оферти:

Още политика:

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е прибегнал до ключов ход в своята формация, малко повече от месец преди предсрочните парламентарни избори, научи ексклузивно агенция Блиц.

Един от лидерите на партията – Младен Маринов, ще поеме тежката задача да стане областен координатор на ГЕРБ в София област. Това ще се случи официално от сряда.

Борисов е взел това решение, защото бившият вътрешен министър доказа с годините, че на него може да се разчита безрезервно. Младенов успя да се издигне в йерархията от заместник директор на СДВР до началник на същата институция.

През 2017 година той бе назначен от президента Румен Радев за главен секретар на Министерството на вътрешните работи, а през следващата година оглави ведомството.

Младенов се изправяше рамо до рамо с лидера си във всички политически и чисто човешки битки. Той отдавна е доказал професионализма си, като участваше във всички предизборни кампании на ГЕРБ и изпъкваше с добрите си резултати.

Блиц научи още, че Бойко Борисов все повече ще дава път на младите лъвчета в партията, които да поемат юздите след време. По това направление Младенов също е точният човек, защото той е известен сред членовете и симпатизантите на ГЕРБ, че обича да работи с млади хора и да им помага да се развиват.
Копирано от standartnews.com Копирано от standartnews.com

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КОШМАР! Столични митничари преровиха пратка и очите им се замрежиха от видяното
Next: Селско е, да: Но струва от 0,30 лв. до 2 лв. и лекува болки в кръста и гърба от раз! (без хапчета, без мазила)

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.