Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са последните думи на един баща, който дари сърцето си на своя син, чието време изтичаше
  • Новини

Това са последните думи на един баща, който дари сърцето си на своя син, чието време изтичаше

Иван Димитров Пешев август 24, 2022
psosldledneite.jpg

На видеото, където са представят думите на бащата е актьорът Люис Сондерсън,
който го е снимал по случай кастинг за актьори. Въпреки това, думите са изключително силни и звучат разтърсващо
и истински и това е причината да ги споделим с вас.

Синът на един баща се нуждаел спешно от трансплантация на сърце.

Трябвало да се действа бързо, защото времето му изтичало, а семейството нямало
необходимата сума, бащата решил, че ще дари своето сърце на любимия си син. Той
дори не се поколебал в своето решение.

Трогателното видео е под текста

Не изпускай тези оферти:

Веднъж синът му го попитал:

– Тате, а какво ще ми подариш за следващия ми рожден ден?

Тогава бащата му написал писмо, в което момчето видяло думите: “Подарих ти сърцето
си!”

Това е много трогателна и в същото време поучителна история за много хора. Защото
колко пари се хвърлят на вятъра… А този мъж нямал нужната съма и взел, според
него, най-разумното решение. Ето какви са били последните думи на мъжа, които
той записал за сина си:

“Здравей, сине,

намерих ти ново сърце…

Просто исках да ти кажа няколко неща.

Искам винаги да слушаш майка си,

защото тя е най-добрият ти приятел

и семейството е много важно.

И момичетата…

Все още си малък за тях,

но когато настане време,

отнасяй се към тях като към принцеси

защото те са си принцеси.

И ако си казал нещо…

Ако си обещал да направиш нещо,

направи го, защото думата ти

не трябва да става на две.

И ако имаш шанс да спечелиш пари,

използвай го, дори ако понякога трябва да склониш глава.

Не бъди глупак като баща си.

Всичко ще бъде далеч по-лесно, ако имаш пари.

Не пуши, не взимай наркотици, опитай се да

бъдеш добър и честен.

Ако някой се опита да те нарани,

бъди мъж и се защитавай.

И гледай лошите дни да не те сломят.

В живота има много хубави неща.

Винаги ще бъда тук до теб.

Точно тук (посочва сърцето си).

Ще се видим по-късно, сине.

Обичам те…”

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Малкият ми хитър трик, с който беля печените чушки за секунди! Без нерви, без цапане
Next: Земетресение в Стражица! Силата по Рихтер е

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.