Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Министър Зарков връща обратно Божков и Таки от Дубай?
  • Новини

Министър Зарков връща обратно Божков и Таки от Дубай?

Иван Димитров Пешев август 24, 2022
zarkaobaobajsksov.jpg

Радикална инициатива гласи правосъдният министър Крум Зарков. България изрично да се договори с Обединените арабски емирства връщането на сънародници, срещу които има повдигнати обвинения у нас – за това е настоял топ социалистът.

Искането му е отправено при обсъждането на меморандума за сътрудничество с ОАЕ, който правителството одобри в сферите икономика, търговия, хранителна промишленост, земеделие, отбрана, инвестиции, туризъм, образование и наука, дигитални технологии и изкуствен интелект, информация и комуникация, култура, младеж и спорт.

„Искам само да поставя на Вашето внимание следния въпрос по отношение на развитието на отношенията ни с ОАЕ. Там има много български граждани, към които се водят различни сортове дела, наказателни и други.

Получаваме много молби, които ние съгласно законодателството на Обединените арабски емирства трябва да изпратим от министъра на правосъдието, български, към техен и той да поеме следващи действия. И досега не сме получавали никога отговор оттам по какъвто и да е въпрос. Просто го отбелязвам, за да се има предвид в последващите разговори с правителството на ОАЕ“, е обявил Зарков по време на заседанието, става ясно от стенограмата.

Не изпускай тези оферти:

„Имаме предвид това обстоятелство. То е отразено в т.7 от меморандума, а именно възможността за разширяване на сътрудничеството между съдебните органи на двете държави чрез възможните средства. И наред с другото обмен на съдебни практики и процедури между двете държави“, отврънал пък министърът на външните работи Николай Милков.

„Меморандумът, всъщност, е политически документ. Той няма правнообвързващи клаузи, но това би ни дало възможност за по-нататъшни разговори за евентуално постигане на практически действия не само по тази точка, и по всички области, които аз изброих. Така че, това смятам, че би могло да бъде една основа за подобряване на отношенията в правната област“, допълнил още външният министър.

Най-колоритният обвиняем, който се намира в Обединените арабски емирства безспорно е Васил Божков. Той замина там в началото на 2020 г., а у нас прокуратурата му повдигна 19 обвинения – за ощетяване на бюджета с близо 600 млн. лева от хазартни игри, като лидер на престъпна група, за незаконно държане на антики, убийства, изнудване, изнасилвания и др.

Прокуратурата е изпратила общо три молби за екстрадиция и 19 тома с доказателства. А няколко дни по-късно Божков обяви през фейсбук, че властите в ОАЕ окончателно са отказали да го екстрадират с мотива, че българската прокуратура не е представила два основни за производството документа – оригиналната заповед за задържане и документи от първоначалната фаза на разследването.

През март 2022 г. обаче от спецпрокуратурата, която бе закрита през юли, обясниха, че нито едно от четирите дела срещу Божков не е тръгнало, тъй като от Дубай няма внесен официален отговор, че отказват да го екстрадират, а само писмо, че са получили искането за това. По-късно от спецпрокуратурата обявиха и, че са изпратили над 50 призовки до бизнесмена.

Идеята бе, ако той получи и една от тях, да бъде редовно призован и делото срещу него да тръгне дори и задочно. Властите в Дубай информираха прокуратурата, че са получили призовките, но след това няма обратна връзка за връчването им.

През май 2021 г. обаче да се върне у нас от Дубай се съгласи Георги Попов, известен с прякора си „Китин“ от времето, в което е бил агент на ДС. Той е сочен за дясната ръка на Божков и отиде в ОАЕ заедно с него. Прокуратурата му повдигна обвинение за съучастие в престъпна група и поиска той да бъде екстрадиран, но отговор от съда в Дубай не последва, а Попов се прибра по свое желание.

В Дубай убежище намери и соченият за наркобос Христофорос Аманатидис-Таки. Че са се установили в емирството, имаше сведения и за братя Галеви.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Земетресение в Стражица! Силата по Рихтер е
Next: БОМБА! Острие на ГЕРБ се отказа да участва в изборите. Какво се случва?

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.