Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Войната се ожесточава! Кирил Петков удря Бойко Борисов с половин милион лева
  • Новини

Войната се ожесточава! Кирил Петков удря Бойко Борисов с половин милион лева

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
vaosiniasinas.jpg

Кирил Петков съди Бойко Борисов за половин милион лева за клевета заради твърденията, че ПП са сключвали неизгодни сделки за газа през посредници. „Заведох дело за клевета срещу Бойко Борисов за половин милион лева“, съобщи самият той пред медиите, след като внесе иска в Софийски районен съд.

„Жалбата е за клевета за това, че Борисов каза, че сме взели средства от посредници и че сме взели някакви комисиони. Омръзна ми да слушам лъжите му за посредници, за комисионни, всякакви клевети, които той непрекъснато говори“, обясни бившият премиер.

„Ще ходим до края на това дело, за да бъде осъден“, зарече се още съпредседателят на „Продължаваме промяната“.

Петков продължава да твърди, че когато е договарял седемте танкера неговият кабинет, цената на газа на европейския пазар е била под 30 долара.

Не изпускай тези оферти:

По-рано днес от ГЕРБ обявиха пред медиите, че по договора с „Газпром“ сме плащали по 86 евро за синьото гориво, а след това през румънска фирма посредник, по време на четворната коалиция, доставката е скочила на 110 евро, отново руски газ от „Газпром“. Той обаче не засегна въпроса дали трябва да се преговаря с „Газпром“, както възнамерява служебният кабинет.

Петков определи твърденията на Борисов за пици с кристали и оргии като фантазии на „един стар лъжец“.

По повод решението на Административния съд за ареста на Борисов, Петков заяви, че „това е само началото“, защото „много хора са разочаровани, че той е още на свобода.

„Неговият арест е само първата стъпка, която ще я довършим след изборите“, закани се още Кирил Петков по адрес на лидера на ГЕРБ, за чието задържане днес втората съдебна инстанция постанови, че е незаконно.

Петков обобщи, че „докато не си оправим правосъдето, няма да можем да си довършим работата“.

„След 2 октомври ще довършим започнатото по отношение на съдебната реформа и ще доведем нещата докрай относно ареста на Борисов, за когото има много доказателства, че е взимал пари, включително твърдения на г-н Божков.“, каза Кирил Петков.

Бившият премиер обясни, че първата цел на ПП след изборите ще е смяната на ръководството на КПКОНПИ.

„Антикорупционната комисия ще ни ибъде първа цел. Второто, увеличението на всички доходи, минималната работна заплата и на пенсионерите“, обеща Петков.

Кирил Петков не отговори на въпроси на журналисти защо Лена Бориславова няма да бъде в листите на ПП за предсрочния вот.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж загина, жена е с отрязан крак в зверската катастрофа край Елин Пелин
Next: Полицията отцепва периметър в момента, вижте чий труп е проснат до релсите в Пловдивско

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.