Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Натръшкали с белезници цяла смяна крадливи товарачи на Летище София
  • Новини

Натръшкали с белезници цяла смяна крадливи товарачи на Летище София

Иван Димитров Пешев август 27, 2022
nastasutasuras.png

Спецакция на Гранична полиция на Летище „София“ в сряда през нощта е завършила със зрелищния арест на цяла смяна крадливи товарачи на багаж, съобщава Lupa.bg.

Бандата е спипана с ръчичките в меда, като у наглите хамали са намерени многобройни ценни вещи – часовници, парфюми, очила, кожени якета, на стойност хиляди левове.

Според информацията, организираната група тарикати е следена от месеци, преди да бъде извършен ударът с нейния арест. „Хамалите яко крадат – всеки ден се облажват със стока за няколко хилядарки, после се отчитат на покровителите си.

Не случайно в сайта на аерогарата няма свободни места – трябват яки връзки за да се започне там работа“, твърди нашият човек. Според него рушветът за назначение „тръгва“ от 30 000 лева.

Не изпускай тези оферти:

Очаква се да бъде арестуван и тарторът на групичката, когото информаторът ни назова само с псевдонима „Пешкин“. „Това обаче е нищо, тези хора няма как да работят без покровителство по самите върхове на летищната администрация.

Ако имате познати, които летят често, попитайте ги дали нямат подобни случаи. Хиляди хора са пострадали от летищата в София, Варна и Бургас.“

Мафията на летището се покровителства от много високи нива – дори с ранг зам. министър. Всички получават своя дял, за да прикриват кражбите. А иначе редовното възнаграждение на хамалите също никак не е за пренебрегване – около 3 000 лева чисто на месец.

Още крими:

Двама мъртви и още четирима сериозно ранени са вече жертвите на барикадиралият се циганин в къща в Нова Загора.

Припомняме, мъж от ромски произход се е барикадирал в къща в Нова Загора, като застреля двама души с автоматично оръжие „Калашников“. Освен автоматичното оръжие, има информация, че стрелецът притежава и гранати.

BIG5 информира от свои източници, че бизнесът на стрелеца е бил да кара сезонни работници в Полша. Не ясно още какво е предизвикало да извади Калашник и да открие стрелба.

Към момента има двама убити, които са починали на място. Четирима са ранените, като двама от тях са в много тежко състояние и с опасност за живота, научи медията ни от свои източници.

Към мястото отиват полицейски и специализирани части.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! ГЕРБ огласи грандиозна измама в България, намесен е Лукойл
Next: Кола помете мъж седнал със стол на шосето, пребиха шофьора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.